Определение № 13167 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11120/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. П. И. и С. П. Н., чрез адв. Деведжиева, против протоколно определение №6953 от 01.07.2024г. по адм. дело №2251/2023г. по описа на Административен съд – Варна и по частна жалба от П. П. И., чрез адв. Деведжиева, против определение №9788 от 01.10.2024г. по адм. дело №2251/2023г. по описа на Административен съд – Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваните определения се иска отмяната им, като по второто се иска и произнасяне по същество по искането за намаляне на присъдените разноски. Претендира се присъждане на разноските направени за касационното обжалване и на двете определения. Ответникът - заместник- кмет на община Варна, чрез юриск.Кискинов, изразява становище за неоснователност на частната жалба срещу определение №6953 от 01.07.2024г. по адм. дело №2251/2023г. по описа на Административен съд – Варна. По втората частна жалба не ангажира становище. Ответникът – П. С. Д., чрез адвокат Стоев, изразява становище за неоснователност на частната жалба срещу определение №6953 от 01.07.2024г.по адм. дело №2251/2023г. по описа на Административен съд – Варна. По втората частна жалба не ангажира становище. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба подадена от П. П. И. и С. П. Н., срещу определение №6953 от 01.07.2024г. по адм. дело №2251/2023г. Административен съд – Варна, е в срока по чл. 230 от АПК, като подадена по електронен път на 08.07.2024, и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Допустима е както по отношение на частния жалбоподател И., чиято жалба с процесното определение се оставя без разглеждане, така и по отношение на частния жалбоподател Н., тъй като този съдебен акт е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение №6953 от 01.07.2024г. по адм. дело №2251/2023г. Административен съд – Варна оставя без разглеждане жалбата на жалбоподателката П. П. И. против Заповед Г-356/21.08.2023г. на заместник- кмет на община Варна, с която е одобрен ПУП – план-извадка ПРЗ за УПИ Х-72 „за жилищно строителство“, в кв.91 по плана на 28-ми микрорайон, район “Аспарухово“, гр. Варна, така както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, представляващ неразделна част от заповедта и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът се обляга на приета по делото СТЕ и приема, че имот УПИ IХ-1312 /проектен IХ-70/, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5505.70, собственост на жалбоподателката, не се засяга от предвиждането на плана, същият не е предмет на оспорения план; не е съседен, включен в свързано застрояване; с процесния ПУП-ПРЗ не са предвидени намалени отстояния спрямо имота на жалбоподателката като съседен; с процесния ПУП-ПРЗ не се променя предназначението на имота на жалбоподателката или на части от него, както и на имота, предмет на заповедта; не се въвеждат ограничения на режима на застрояване и ползване, включително на жалбоподателката, т.к. предвиденото в него застрояване е илюстративно и не засяга нейния имот, съответно тя не попада в кръга на заинтересованите страни по чл.131 от ЗУТ, поради което за същата не е налице правен интерес от оспорването. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Безспорно от процесната заповед, графичната част към нея и от обяснителната записка /приложени към административната преписка/, както и от Приложение №5 към приетата СТЕ /лист 334 от делото/, е видно, че одобреното изменение на ПУП план –извадка План за регулация и застрояване за процесното УПИ Х-72 за жилищно строителство, в кв.91, попадащ в 28-ми микрорайон, [жк], гр. Варна, ПИ с идентификатор 10135.5505.72 по КК и КР на гр.Варна, касае освен одобряване на застроителния му режим и промяна в регулационните линии между него и съседния УПИ IХ-1312 /проектен IХ-70/, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5505.70, съсобственост на частните жалбоподатели. При това положение техният имот се явява непосредствено засегнат от предвижданията на подробния устройствен план, предмет на процесната заповед, съответно те попадат в кръга на лицата по чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ с правен интерес да оспорят този административен акт. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото Административен съд Варна постановява определение в несъответствие с материалния закон, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на П. П. И. против Заповед Г-356/21.08.2023г. на заместник- кмет на община Варна. Частната жалба подадена от П. П. И., срещу определение №9788 от 01.10.2024г. по адм. дело №2251/2023г. Административен съд – Варна, е в срока по чл. 230 от АПК, като подадена по електронен път на 09.10.2024 при съобщаване на определението на 02.10.2024г., и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното определение №9788 от 01.10.2024г. по адм. дело №2251/2023г. Административен съд – Варна оставя без уважение молба с.д.10476/23.07.24г. на П. П. И., подадена чрез адв. Деведжиева за изменение на определение №7100/08.07.2024г. по адм.д.№2251/23г. в частта на разноските. Определение №7100/08.07.2024г. е акцесорно спрямо определение №6953 от 01.07.2024г. по същото дело и е с правно основание по чл.143, ал.3 от АПК. С него се присъждат поискани разноски по делото, като последица от оставянето без разглеждане жалбата на П. П. И. против Заповед Г-356/21.08.2023г. на заместник- кмет на община Варна и прекратяването на същото. Предвид изхода по основния спор - отмяната на определение №6953 от 01.07.2024г. по адм. дело №2251/2023г., определение №7100/08.07.2024г. и определение №9788 от 01.10.2024г., и двете по адм. дело №2251/2023г., се явяват постановени без предмет, престават да имат самостоятелен живот в правния мир, съответно съдът не дължи произнасяне по тяхната законосъобразност. Относно разноските, претендирани в настоящото производство, приложима е разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което разноски не следва да се присъждат от този съд и на този етап от съдебното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,