Определение № 3762 от 21.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 372/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Т. транспорт - В.“ Е., чрез адвокат К. К., срещу определение № 1003 от 10.12.2024 г. по в.гр.д. № 576/2024 г. на Окръжен съд - Враца, с което са оставени без уважение молбата на жалбоподателя с искане за допълване по реда на чл. 250 ГПК на решение № 526 от 10.10.2024 г., постановено по същото дело, с постановяване на отделен диспозитив, с който изрично да се отмени определение № 1080 от 18.06.2024 г. по гр.д. № 713/2024 г. на Районен съд – Враца, постановено по реда на чл. 248 ГПК, както и молбата на жалбоподателя с искане за допълване по реда на чл. 248 ГПК на същото решение в частта му за разноските, като ищецът В. С. К. бъде осъден да заплати на „Т. т.- В.“ Е. 15 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение, представляващи разноски, направени от жалбоподателя в производството по въззивна частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като според касатора и до момента не е налице произнасяне по жалбата му срещу определение № 1080 от 18.06.2024 г. по гр.д. № 713/2024 г. на Районен съд – Враца, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Поддържа още, че са му дължими направените в производството по чл. 248 ГПК, образувано по частната му жалба срещу посоченото определение, разноски в размер на 515 лв., тъй като според него чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) не прави изключение по отношение на производствата, инициирани на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. С. К., [населено място], чрез адвокат И. С., с който оспорва подадената жалба като неоснователна. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе предвид материалите по делото, намира обжалваното определение за правилно, поради следните съображения: Съдебното производство е образувано по предявени от В. С. К. кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. С решение № 323 от 20.05.2024 г. по гр.д. № 713/2024 г. на Районен съд – Враца исковете са уважени, а в образуваното по реда на чл. 248 ГПК производство въз основа на молба на ответника „Т. т.- В.“ Е. за изменение на това решение в частта му за разноските е постановено определение № 1080 от 18.06.2024 г., с което молбата за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК е отхвърлена като неоснователна. „Т. т.- В.“ Е. е обжалвал както първоинстанционното решение, така и определението по чл. 248 ГПК. Въззивната инстанция е приела, че предявените искове по чл. 344 КТ са неоснователни, поради което е отменила изцяло първоинстанционното решение, включително и в частта му за разноските, а по отношение на частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е посочила, че предвид различния изход на спора пред тази инстанция, обусловил съответното присъждане на претендираното за първоинстанционното производството адвокатско възнаграждение в пълен размер след отмяната на първоинстанционното решение, то за страната не съществува правен интерес от обжалване на определение № 1080/18.06.2024 г. В последващо производство по чл. 248 ГПК, образувано по молба с вх. № 8450/15.11.2024 г. на „Т. т.- В.“ Е., за изменение на така постановеното въззивно решение е постановено обжалваното в настоящото производство определение № 1003/10.12.2024 г. По искането на дружеството за допълване на въззивното решение с изрично произнасяне по частната му жалба срещу определение № 1080/18.06.2024 г. съдът е приел, че не е налице непълнота в съдебното решение, доколкото е изложил мотиви във връзка с подадената жалба. По отношение на искането за присъждане на разноски във връзка със същата частна жалба, съдът е посочил, че в производството по чл. 248 ГПК не се носи отговорност за разноски. Настоящият състав споделя изложените от въззивния съд мотиви в обжалваното определение. От мотивите на въззивното решение е видно, че съдът се е произнесъл по подадената частна жалба, противно на твърденията на жалбоподателя, като е приел, че за него не съществува правен интерес от поддържането ѝ с оглед пълното отхвърляне на исковете и съответно присъждане на разноските за предходната инстанция в пълен размер. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно на всеки етап от делото. Логично е, че когато искането на страната за разноски бъде уважено в пълен размер, то за нея липсва правен интерес от поддържане на искане за частично присъждане на същите разноски. Правилно е оставено без уважение и искането на страната за изменение на въззивното решение в частта му разноските с присъждане на такива във връзка с подадената частна жалба срещу първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Съгласно съдебната практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, поради което нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита. Предвид посоченото, не е налице и твърдяното от жалбоподателя противоречие с чл. 7 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа, която също така определя единствено размера на възнаграждението, но не и законовото основание, на което се дължи то. Поради гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение