Определение № 13179 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9647/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. К. Д., чрез пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК - дъщеря А. Г., против Решение № 2228 от 30.07.2025 г., постановено по адм. дело № 381/2025 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено Решение № 2153-17-49 от 30.04.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 1/17.02.2025 г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагане на закона. В Допълнение към касационна жалба, Второ допълнение към касационна жалба, Писмена защита и устна пледоария са развити съображения, че ЕР на НЕЛК № 91029/14.05.2024 г., с което се признава правото на добавка за чужда помощ, и с което се отменя ЕР на ТЕЛК № 90102/17.01.2024 г. II състав при УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе има обратно действие. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се приеме, че добавката за чужда помощ се дължи най-късно считано от 17.01.2024 г. или при преценка на съда от датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване - 10.02.2023 г. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Русе, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, от фактическа и правна страна намира следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-17-49 от 30.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата на М. Д. против Разпореждане № 1 от 17.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе, с което й е отпусната добавка за чужда помощ за трайно намалена работоспособност, считано от 17.07.2024 г., пожизнено, на основание чл. 103 от КСО. По делото е установено, че съгласно ЕР № 1977/ 21.09.2011 г. на ТЕЛК - Русе, оспорващата е била освидетелствана като и е определена оценка на трайно намалена работоспособност 68.00%, датата на инвалидизиране 14.07.2011 г. и срок на инвалидността пожизнен. Представено е ЕР № 0820 от зас. 153/ 21.11.2011 г. на НЕЛК, съгласно което е определена степен на трайно намалена работоспособност 72.00 %, с дата на инвалидизиране 14.07.2011 г. и срок на инвалидността пожизнен. По заявление от 10.02.2023 г. за преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние на жалбоподателката, е издадено ЕР № 90102/17.01.2024г. на ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе, с което й е определена трайно намалена работоспособност - 72.00 %, дата на инвалидизиране - 14.07.2011 г. и срок на инвалидността пожизнен. След обжалване от М. Д. на горното ЕР, НЕЛК издава ново ЕР № 91029 от зас. 055/ 14.05.2024 г., с което отменя ЕР на ТЕЛК, като определя степен на трайно намалена работоспособност 98.00 %, дата на инвалидизиране 14.07.2011 г., срок на инвалидността пожизнен и признава нужда от чужда помощ. Експертно решение № 91029/ 14.05.2024 г. на НЕЛК е получено от М. Д. на 28.05.2024г. То не е било оспорено от нея и е влязло в сила на 12.06.2024 г. На 17.07.2024 г., оспорващата подава до ТП на НОИ - Русе заявление, в което обективира искане за изплащане на добавка за чужда помощ по реда на чл.103 КСО. На 17.02.2025 г., от ръководителя на ПО е издадено Разпореждане №1 по прот. № N01066, с което на М. Д. е отпусната добавка за чужда помощ съгласно чл.103 от КСО, като началната дата на добавката за чужда помощ е 17.07.2024 г. - датата на подаденото заявление за отпускане на търсената помощ. Разпореждането е оспорено от М. Д., в частта относно датата на отпускане на добавката, пред по – горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Русе, който е приел жалбата за неоснователна. Аргументирал е теза, че е изтекъл двумесечния срок по чл.94, ал.1 от КСО от придобиване на правото, в който заявителката е следвало да подаде заявлението ведно с приложимите за искането документи, като в този случай пенсиите и/или добавките към тях се отпускат от датата на подаването на заявлението, т.е. от 17.07.2024 г. След анализ на разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО, пенсионният орган е извел, че М. Д. е придобила правото си на добавката за чужда помощ още на 17.01.2024г., датата на издаденото ЕР № 90102/ 17.01.2024г. на ТЕЛК II, съответно е пропуснала 2-месечния срок за подаване на заявлението до ТП на НОИ-Русе. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че Експертно решение № 91029/ 14.05.2024 г. на НЕЛК, с което е определена оценка на ТНР 98 % с право на добавка за чужда помощ, е съобщено на М. Д. на 28.05.2024 г. и е влязло в сила на 12.06.2024 г., а заявлението е подадено на 17.07.2024 г., след изтичане на посочения в чл. 94, ал.3 от КСО едномесечен срок. При неспазване на последния срок приложима към началния момент на отпускане на добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО е общата разпоредба на чл. 94, ал. 1, предл. първо от КСО - двумесечния срок, който следва да се брои от датата на придобиване на правото – т.е. от влизане в сила на решението на компетентния орган, извършващ медицинската експертиза –12.06.2024 г. Прието е, че от същата дата следва да бъде отпусната и определената добавка. По изложените съображения, с първоинстанционния съдебен акт е отменено Решение № 2153-17-49 от 30.04.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 1/17.02.2025 г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагане на закона. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, право да обжалват първоинстанционното решение имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Следователно, неблагоприятните последици от решението върху правната сфера на страните, взели участие в делото, е въздигнато от закона като положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на касационно оспорване. При отсъствие на такова неблагоприятно засягане за страната, същата не разполага с право на касационна жалба, поради липса на правен интерес. В конкретния случай, касационният жалбоподател пред настоящата съдебна инстанция, e бил страна пред първоинстанционния съд, но спрямо него отменителното решение не е неблагоприятно, което обуславя липсата на въведената абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационното оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК. По отношение правото на касационно оспорване, от значение е изходът на делото, формиран с диспозитива на съдебното решение, а не мотивите към него. Мотивите на съдебния акт, срещу които всъщност са насочени оплакванията в касационната жалба, не подлежат на самостоятелно обжалване. Сила на пресъдено нещо се формира само с диспозитива на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спора в съответната инстанция. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.18 от ТР №1 от 04.01.2001г. т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Във връзка с горното, се налага изводът, че мотивите на съдебния акт или части от тях не могат да бъдат предмет на самостоятелно касационно оспорване и съответно на касационен контрол отделно от самото решение. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че касационният жалбоподател не разграничава условията и датата за придобиване правото на пенсия и добавките към нея от правилата по отношение на датата на тяхното отпускане. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.1 КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В съответствие с чл. 94, ал.3 КСО, извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. Предвид посочената нормативна уредба, в случай, че се уважи претенцията на касационния жалбоподател и се признае за дата на придобиване правото на добавка за чужда помощ, считано от датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване - 10.02.2023 г. или от 17.01.2024 г., с оглед подаване на заявлението за изплащане на добавка за чужда помощ и документите към него на 17.07.2024 г., то на основание чл. 94, ал.1, изр. 2 КСО, за касатора ще е налице по – неблагоприятната хипотеза. С оглед изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, добавката ще следва да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението 17.07.2024 г. (както е прието в Решение № 2153-17-49 от 30.04.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, предмет на оспорване в първоинстанционното производство). Експертно решение № 91029/ 14.05.2024 г. на НЕЛК, с което е определена оценка на ТНР 98 % с право на добавка за чужда помощ, е съобщено на М. Д. на 28.05.2024 г. и същото е влязло в сила на 12.06.2024 г., а заявлението е подадено на 17.07.2024 г. - след изтичане на посочения в чл. 94, ал.3 КСО едномесечен срок. В случая касаторът сам признава, че е пропуснал срока по чл. 94, ал.3 КСО за подаване на заявлението по чл. 103 КСО с 5 дни, като твърди, че пропускът се дължи изцяло на незнание, без умисъл или бездействие. Срокът по чл. 94, ал. 3 от КСО е преклузивен и с пропусканото му се прекратява възможността за лицето да се ползва от специалния ред за отпускане на добавка за чужда помощ от датата, на която лицето е подало заявление – декларация до ТЕЛК. В контекста на изложеното, касационната жалба е подадена от страна, спрямо която не е налице неблагоприятен съдебен акт и в случая липсва правен интерес от оспорване - основание за прекратяване на делото по чл. 215, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 210, ал.1 АПК. По развитите съображения определението за даване ход на делото по същество следва да бъде отменено, подадената от М. К. Д. касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 4 АПК, във връзка с чл. 210, ал.1 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,