Определение № 497 от 19.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1527/2019 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рехау” ЕООД срещу определение № 1048 от 25.03.2019г. по ч.гр.д. № 1427/2019г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 21.01.2019г. по гр.д. № 14636/16г. на СГС в частта, в която е оставено без уважение искането за освобождаване на внесената парична гаранция от 3400 лева. Частният жалбоподател във връзка с допустимостта на частната си въззивна жалба сочи единствено, че „като е оставил без разглеждане частната жалба, въззивният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно определение”, което моли да бъде отменено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Апелативния съд е върнал частната жалба като недопустима, като е приел, че тя е подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. С обжалвания пред въззивната инстанция акт първоинстанционният съд е отказал да възстанови внесена от молителя гаранция от 3400 лева във връзка с обезпечение на иск, като се е позовал на т.3 от Тълкувателно решение № 6/2014г. от 23.10.2015г. по тълк.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Решаващият състав на апелативния съд е посочил, че съгласно цитираното тълкувателно решение актът, с който компетентния съд се произнася по искане за освобождаване на внесена гаранция по допуснато обезпечение, независимо дали оставя без уважение искането или го уважава, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване. Определението е правилно, тъй като с оглед цитираната от апелативния съд задължителна за съдилищата по чл. 130 ЗСВ практика на ВКС, определението, с което се отказва връщане на внесена гаранция по допуснато обезпечение, не подлежи на инстанционен контрол. Защитата е по чл. 253 ГПК. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд