Определение № 2905 от 05.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4872/2024 г.

Делото е образувано е по касационна жалба на Л. А. М. срещу Решение № 161 от 27.05.2024 г. по в. гр. д. № 186/2024 г. на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено Решение № 33/23.02.2024 г. по гр. д. № 1138/2023 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, влязло в сила на 24.04.2025 г., когато е постановено определение № 2035 по настоящото дело, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Против определение № 2035/24.04.2025 г. по настоящото гр. д. № 4872/2024 г. на ВКС, III ГО, е постъпила частна жалба с вх. № 8551 от 09.05.2025 г., допълнена с молба с вх. № 9342 от 20.05.2025 г., депозирана от Л. А. М., с която се иска същото да бъде отменено и да се допусне касационно обжалване на Решение № 161 от 27.05.2024 г. по в. гр. д. № 186/2024 г. на Окръжен съд - Сливен. Частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната, тъй като определенията на ВКС, постановени на основание чл. 288 ГПК, са необжалваеми. Действащият процесуален закон урежда касационния контрол като факултативен, като касационното производство протича в две фази - по допускане на касационно обжалване и по разглеждане на касационната жалба. Датата на влизане в сила на въззивното решение се определя според това дали касационното производство се е развило в една или в две фази – арг. от чл. 296, т. 3 ГПК. След като въззивното решение е влязло в сила с постановяване на определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, то инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,