Определение № 5787 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2026 г.

Производството е по реда на глава десета, раздел четвърти от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на административния ръководител – председател на Районен съд – Плевен, срещу решението по т. 5 от протокол № 9 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 10.03.2026 г., с което СК на ВСС е приела да не образува дисциплинарно производство по предложение рег. индекс № ВСС–1237/03.02.2026 г. от административния ръководител на Районен съд - Плевен за налагане на дисциплинарно наказание на С. И. З. – съдия в Районен съд - Плевен. Жалбоподателят развива съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение и моли то да бъде отменено и преписката да се върне на СК на ВСС за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 197 от АПК от страна с правен интерес, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението на СК на ВСС за законосъобразност, жалбата е неоснователна. Административният ръководител на Плевенския районен съд е получил два сигнала от адвокати (първият на 05.05.2025 г., а вторият на 22.05.2025 г.) по отношение на мотивите на постановеното от съдия З. решение № 582/29.04.2025 г. по гр. дело № 6944/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен. Комисията по професионална етика (КПЕ) към Окръжен съд – Плевен е излязла със становище, че с изложеното в мотивната част на съдебното решение съдия З. е нарушила принципи, заложени в Кодекса за етично поведение на българските съдии, с което е уронила престижа на съдийската професия. С предложение рег. индекс № ВСС-1237/03.02.2026 г. председателят на Районен съд – Плевен е сезирал СК на ВСС с искане за образуване на дисциплинарно производства за налагане на дисциплинарно наказание на съдия С. И. З. поради извършено нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ. Предложението е обсъдено на две заседания на комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към СК на ВСС, която комисия е решила да предложи на СК на ВСС да не образува дисциплинарно производство по цитираното предложение поради недопустимост на същото. Посочила е, че 6-месечният срок за образуване на дисциплинарно производство по направеното предложение е изтекъл на 10.01.2026 г., поради което на основание чл. 310, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗСВ следва да не се образува такова. Като друго самостоятелно основание за недопустимост на направеното предложение комисията е посочила, че в случая фактическите основания, за които вносителят на предложението твърди, че представляват дисциплинарно нарушение, а именно действията на съдия З. по тълкуване и прилагане на закона (обективирани в публикуваното неизвестно от кого най-късно на 22.05.2025 г. в социалната мрежа Фейсбук съдебно решение на съдия З.), попадат в обхвата на съдийската независимост и не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните нарушения или нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските съдии, с което да е накърнен престижа на съдебната власт, представляващи основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдията. Предложението на комисията е докладвано в цялост на заседание на СК на ВСС, проведено на 10.03.2026 г. При проведеното явно гласуване предложението да не се образува дисциплинарно производство е прието единодушно с 9 гласа „за“ от присъстващите членове на Съдийската колегия. Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Оспореното решение на СК на ВСС е издадено от компетентен орган – Съдийската колегия – дисциплинарно наказващ орган по чл. 311, т. 3 от ЗСВ, имащ правомощието да образува дисциплинарно производство съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, от което следва, че разполага и с правомощието да откаже да образува дисциплинарно производство. Решението е взето с необходимия кворум и с изискуемото мнозинство, съгласно чл. 33, ал. 5 от ЗСВ, и при спазване изискванията за форма. Неоснователно е жалбоподателовото оплакване за липса на мотиви за приемането на оспорения административен акт. Решението на СК на ВСС е мотивирано съгласно разпоредбата чл. 34, ал. 3 от ЗСВ – с мотивите на вносителя му и на изказалите се членове на СК на ВСС в негова подкрепа в процесното заседание от 10.03.2026 г. на колегията. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че оспореното от него решение е постановено в противоречие с материалния закон, защото била неправилно приложена разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Съгласно цитираната норма дисциплинарното производство се образува в срок от 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Шестмесечният срок започва да тече от узнаването от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ, не се прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях. Съгласно чл. 310, ал. 3, изр. 2 от ЗСВ, при нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт, сроковете по ал. 1 започват да текат от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт (в този контекст, противно на становището на жалбоподателя, без правно значение за датата на откриване на нарушението е кога председателят на районния съд е получил становището на КПЕ). В чл. 310, ал. 5 от ЗСВ са посочени изчерпателно случаите, в които сроковете по ал. 1 не текат, а именно когато лицето е в законоустановен отпуск и когато е обжалван отказ за образуване на дисциплинарно производство – до произнасяне на компетентния орган. В случая СК на ВСС е проучила и съобразила периодите, в които съдия З. е била в законоустановен отпуск, и аритметично правилно е изчислила, че 6-месечният срок за образуване на дисциплинарно производство, считано от датата на разгласяването на деянието извън органите на съдебната власт, е започнал да тече най-късно на 22.05.2026 г. (решението на съдия З. и мотивите в него са придобили широка публичност след публикуването му във Фейсбук), което означава, че към датата на предложението на административния ръководител на Районен съд – Плевен този срок е бил изтекъл. От изложеното по-горе е видно, че предложението за образуване на дисциплинарно производство е прескрибирало и на основание чл. 310, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗСВ не е следвало да се образува такова, както правилно е постъпила и СК на ВСС. От съществено значение е да се акцентира и върху факта, че е налице и другото самостоятелно основание за недопустимост на направеното предложение. В рамките на функционалния имунитет (чл. 132 от Конституцията на Република България) е дейността на съдията по осъществяване на правораздавателната му функция (чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България), която може да бъде преценявана само по пътя на горестоящ съдебен контрол (инстанционен или извънреден). Неправилното тълкуване и приложение на материалния, респ. на процесуалния закон, не може да бъде основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдия. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на СК на ВСС е законосъобразно, като издадено от компетентен орган при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Поради това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 200 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение