Определение № 2435 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 12/2026 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 7079/06.04.2026г. на С. Е. Й. - И. с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение №1792/03.04.2026г. Молителят твърди, че касационната инстанция не се е произнесла по своевременно направеното искане по чл. 38, ал.2 ЗА за присъждане на сторените в касационното производство разноски. Насрещната страна – ответникът Столична община, моли да бъде определен размер на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА под минималния по НМРАВ. Върховният касационен съд намира искането по чл. 248 ГПК за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК) и основателно по следните съображения: С постановеното по делото определение № 1792/03.04.2026г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ответника СО. При този изход на спора на пълномощника на ищцата се следват разноски по реда на чл. 38, ал.2 ЗА. Присъждането им е своевременно поискано – с отговора на касационната жалба, а съгласно приложения към отговора договор за правна защита и съдействие, ищцата е представлявана в касационното производство от адв. Д. Д.-П. на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА. Следващото се за това представителство възнаграждение съдът определя на 180 евро, като отчита вида и естеството на извършеното от адв. Д. -П. в рамките на касационното производство, както и сложността на спора. Така мотивиран, съдът