Определение № 12690 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11534/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 206 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, чрез упълномощените адвокати С. Ганева и К. Ангелова, срещу определение № 1056 от 05.11.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-812/813/2025 г., с което производството по преписката е спряно до приключване на адм. дело № 10906/2025 г., по описа на ВАС, четвърто отделение, с влязъл в сила акт. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, по които се претендира отмяната му и връщане на преписката на КЗК за продължаване на производството по същество. Ответната страна - „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД оспорва жалбата чрез пълномощника адвокат И. Нейчева и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорване на акта на КЗК и в срока по чл. 230 АПК, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството по преписка № 812/813/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано в изпълнение на постановените от Върховния административен съд определение № 8536 от 21.08.2025 г. по адм.д. № 8136/2025 г. и определение № 8537 от 21.08.2025 г. по адм. дело № 8135/2025 г. Жалбата на „Банка ДСК“ АД е насочена срещу Съобщение № Ml953472 от 20.06.2025 г. от членовете на комисията на възложителя - „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, изпратено по състезателна процедура с договаряне за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие /ФГР/“, финансиран със средства по Програма „Развитие на регионите“ /ПРР/ 2021- 2027 и Програма „Конкурентосцособност.и иновации в предприятията“ 2021-2027 /ПКИП/, разделена на 3 обособени позиции, както следва: обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222,37 лв., обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 824 732.90 лв., обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331.61 лв.“, в частта по Обособена позиция № 2, открита с решение № F569978 от 09.10.2025 г. на възложителя, с уникален № 05297-2024-0004 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ /ЦАИС ЕОП/. Подадената от Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ жалба е срещу действие и бездействие на възложителя - „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, осъществени по горепосочената процедура. С цитираните определения на ВАС са били отменени разпореждания на заместник председателя на КЗК и административната преписка е върната на Комисията за произнасяне по подадените жалби. С обжалваното в настоящото производство определение № 1056 от 05.11.2025 г. Комисията за защита на конкуренцията е спряла производството по преписката, на основание чл. 206, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, като е приела, че е налице неприключило производство, касаещо решение № D46942369/01.08.2025 г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за определяне на изпълнител и за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с описания предмет. В рамките на производството по преразглеждане на акта на възложителя, КЗК се е произнесла с решение № 871 от 25.09.2025 г., постановено по преписка № КЗК - 730/731/2025 г., с което подадените от Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ и „Банка ДСК“ са оставени без уважение, а това решение е обжалвано пред ВАС, по повод на което е образувано адм.д. № 10906/2025 г. Според мотивите на Комисията да постанови спиране на производството, предметът на спора по преписка № КЗК-812/813/2025 г. касае действия и бездействия, осъществени по същата процедура и в процеса на издаване на решение № D46942369/01.08.2025 г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, чиято законосъобразност е предмет на оспорване по адм. дело № 10906/2025 г. на ВАС. Обжалваното определение е правилно. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 206 ЗОП е приложима единствено към производства, разглеждани от КЗК, но не и от съда. Според чл. 206, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията спира производството, когато установи висящо производство по ал. 1, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Законодателят не придава правно значение на обстоятелството дали производството е висящо пред органа по преразглеждането или пред Върховния административен съд. Единствената предпоставка за законосъобразното прилагане на цитираното нормативно основание е наличието на висящ преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на обусловеното производство. В случая от доказателствата по делото се установява, че предмет на производството по висящото пред ВАС адм.д. № 10906/2025 г. /към настоящия момент обявено за решаване/ е законосъобразността на решение № D46942369/01.08.2025 г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за определяне на изпълнител и за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие /ФГР/“, финансиран със средства по Програма „Развитие на регионите“ /ПРР/ 2021-2027 и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021- 2027 /ПКИП/, разделена на 3 обособени позиции, както следва: обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222.37 лв., обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 824 732.90 лв., обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331.61 лв.“. Изходът на този правен спор ще предопредели изхода на производството, образувано по повод твърдяното незаконосъобразно действие/бездействие на възложителя да допусне до преговори двамата жалбоподатели. Определенията на Върховния административен съд, на които частният жалбоподател се позовава, за да обоснове тезата си относно органа пред който производството следва да е висящо, не налагат различни правни изводи. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че КЗК е била длъжна незабавно да изпълни указанията на ВАС и първо да разгледа производството по преписка № КЗК-812/813/2025 г. Постановените от Върховния административен съд определение № 8536 от 21.08.2025 г. по адм.д. № 8136/2025 г. и определение № 8537 от 21.08.2025 г. по адм. дело № 8135/2025 г. обвързват КЗК само по отношение на процесуалния въпрос, а именно да разглежда по същество жалбите на „Банка ДСК“ АД срещу Съобщение № Ml953472 от 20.06.2025 г. и на Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ срещу действие и бездействие на възложителя в рамките на проведената възлагателна процедура. Цитираните съдебни актове не препятстват възможността Комисията да приложи законосъобразно разпоредбата на чл. 206 ЗОП. Неоснователно частният жалбоподател твърди, че спряното производство води до неоправдано забавяне, противоречи на принципите на обективност, бързина и процесуална икономия, и създава риск от постановяване на противоречиви актове на КЗК и ВАС. Спирането на обусловеното производство е пропорционална процесуална мярка, която зачита силата на пресъдено нещо и предотвратява постановяване на противоречиви актове по едни и същи факти. То не противоречи на принципите за обективност, бързина и процесуална икономия, а ги допълва чрез временна недопустимост на развитието на делото до разрешаване на преюдициалния спор, което от своя страна осигурява правна сигурност за страните в производството. На последно, но не по значение място, следва да се посочи, че ЗОП предвижда кратки процесуални срокове за разглеждане на жалбите срещу актовете/действията на възложителя, поради което спирането на производството по преписка № КЗК-812/813/2025 г. не може да доведе до неоправдано забавяне. По изложените съображения, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1, изр. второ ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение