Решение № 101 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7301/2013 г.

Решение № 101 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7301/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Роза Г. Павлова, Динка С. Г., Й. Г. А., Елинка Г. Атанасова и И. Г. М. срещу решение № 6285 от 26.08.2013 г. на Софийския градски съд, Гражданко отделение, II-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 9081 от 2012 г., с което е отменено решение от 30.03.2012 г. по гр. д. № 11877 от 2010 г. на Софийския районен съд, 27 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу С. Б. Б. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на правото на собственост и предаване владението на следния недвижим имот: част от УПИ III-111 в кв. 9 по регулационния план на [населено място], в. з. "Малинова долина- II-Б, разширение, м. "Дупките" с площ на частта от 1004 кв. м., означена по контура на т. 1,2,3,4,1 на скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице инж. С. К., намираща се на лист 110 от решението на СРС и представляваща неразделна част от решението. В касационната жалба се твърди, че решението на СГС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В писмен отговор от 15.11.2013 г. и в открито съдебно заседание ответницата С. Б. Б. оспорва жалбата. С определение № 52 от 03.02.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречието му със задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 266 от 22.10.2013 г. по гр. д. № 3513 от 2013 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 26 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 12 от 2011 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 7 от 01.02.2013 г. по гр. д. № 647 от 2012 г. на ВКС, Второ г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/ по следния правен въпрос: може ли ответник по дело по предявен иск за собственост върху имот, възстановен на ищците с решение на ПК /ОСЗГ/, да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на неговото обобществяване, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент. В горепосочената практика на ВКС се приема, че ответник по дело по предявен иск за собственост върху имот, възстановен на ищците с решение на ПК /ОСЗГ/, не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на неговото обобществяване, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент. Обжалваното решение противоречи на тази задължителна практика на ВКС: в него е прието, че ответницата по делото С. Б. Б., която не заявява права върху спорния имот към момента на неговото включване в ТКЗС, а се легитимира като правоприемник на лице, което е получило имота по замяна по реда на З., може да оспорва легитимацията на разполагащите с решение на ОСЗГ ищци относно това дали техният наследодател е бил собственик на имота към момента на включването му в ТКЗС. Като е приел за допустимо това възражение на ответницата, въззивният съд е отхвърлил иска за собственост именно защото ищците не са доказали, че наследодателят им Г. А. А. е бил собственик на процесния имот към момента на включването му в ТКЗС. Предвид противоречието на решението на СГС с горепосочената задължителна практика на ВКС, решението следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Софийския градски съд, тъй като се налага извършването на ново процесуално действие: поставяне на допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза да даде заключение дали полученият от праводателката на ответницата по замяна по реда на З. имот /имотът, описан в нотариален акт № 33 от 07.05.1960 г./ е част от възстановения на ищците с решението на ОСЗГ "О. купел" имот пл. № 2572, к. л. 740/741 по кадастралния план на [населено място], м. "Дупките" от 1950 г., като отговори конкретно и на следните въпроси: 1. След проверка на всички запазени разписни листове към кадастралните планове на м. "Дупките" да отговори дали описаните като съседи на имота на ответницата в нотариалния акт № 33 от 07.05.1960 г. лица са записани в разписните листове към кадастралните планове като собственици на имоти в м. "Дупките" и ако да- на кои имоти и 2. Да провери по протоколи № 122 от 22.10.1958 г., № 54 от 10.12.1958 г. и № 5 от 10.12.1958 г., които са описани в представените по делото нотариални актове № 33 от 07.05.1960 г., № 34 от 07.05.1960 г. и № 112 от 26.05.1960 г., ако се пазят тези протоколи, и по разписните листове към кадастралните планове, кои лица са посочени като собственици преди замяната на имотите, дадени в замяна на праводателката на ответницата С. С. Б. /С. С. И./, на С. К. С. и Г. К. С. и на В. К. К., дали тези лица са били записани в разписните листове към някой от кадастралните планове на м. "Дупките" като собственици на имоти и ако да- на кои имоти. В. съд има право да постави такава допълнителна задача на съдебно- техническата експертиза с оглед приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2013 г. на ОСГК на ВКС- тъй като своевременно още в отговора на исковата молба от 21.12.2010 г. ответницата С. Б. Б. е направила възражение, че е собственик на спорната част от УПИ III-111 по наследство и замяна по реда на З., която замяна поради извършеното преди влизане в сила на ЗСПЗЗ разпореждане с имота /дарение от С. С. Б. на бащата на ответницата Б. С. Б. с нотариален акт № 199 от 14.12.1962 г./ се запазва съгласно чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ; тъй като от приетите пред първоинстанционния съд основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза е останал неизяснен въпросът къде точно се намира полученият в замяна от праводателката на ответницата имот и тъй като във въззивната жалба на ответницата се съдържа довод за необоснованост на фактическите изводи на съда в първоинстанционното решение относно местоположението на този имот /първоинстанционният съд е приел, че този имот не се намира в границите на възстановения с решението на ОСЗГ имот на ищците и поради това е уважил иска за собственост/. Съгласно приетото в горепосоченото тълкувателно решение в този случай въззивният съд може и служебно /дори и без искане на страните по делото/ да назначи експертиза за изясняване на въпроса дали даденият в замяна на праводателката на ответницата имот се намира в границите на спорния имот, който е бил възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение