Определение № 219 от 29.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5029/2017 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молбата вх. Nо 2135/29.08.2017 на Б. К. М. от [населено място] с искане за отмяна на Решение Nо 132 от 18.06.2015 година по гр.д. Nо 381/2013 год. на РС-Самоков, потвърдено с въззивно Решение Nо 169 от 28.03.2016 година по гр.възз.д. Nо 704/2015 година на Софийския окръжен съд. С молбата за отмяна се поддържа се, че след влизане в сила на посоченото решение е узнал за влязлата в сила Присъда No 8 по НОХД No 24/2017 год. на Самоковския РС, с която подсъдимата М. Н. Н. е призната за виновна, че е извършила престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1 НК като съзнателно е използвала неистински частен документ – молба декларация пред Нотариус С. Х.. Като счита, че именно този документ е обусловил и изводите на съда, по решението чиято отмяна се иска, молителя инициира производството по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК. В срока по чл. 306 ал.3 ГПК няма постъпило писмено становище от ответната страна по молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Съгласно действащата правна уредба - чл. 303-309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно производство, като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна, включващо имплицитно проверка и по допустимостта на самото отменително производство. При данните по делото, а именно, че молбата за отмяна е подадена в срок, уреден от чл. 305 ал.1 т.2 ГПК, съдържа точно и коректно формулирано основание за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 т.2 ГПК, счита, че молбата за отмяна за процесуално допустима и като така приема, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия