Решение № 3423 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Х. А., гражданин на Сирия, чрез адв. И. Репуц от Софийска адвокатска колегия (САК) срещу решение № 38934/24.11.2025 г. постановено по адм. дело № 2906/2025 г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1833/24.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска отмяна на решението. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), в съдебно заседание, чрез юрк. Кръстева оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е решение № 1833/24.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на А. Х. А., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Счел, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът приел, че няма данни за конкретно преследване по някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, не е членувал в политически партии, не бил арестуван или осъждан. С кандидата за статут е проведено интервю, обективирано в протокол с рег. №УП23690/31.10.2024г. Заявява, че незаконно е влязъл в България. Посочил, че още през 2011г. напуснал легално, с лична карта и с автобус, Сирия и заминал заедно с брат си за Ливан. Там започнал работа. Напуснал Ливан нелегално на 22.05.2024г. и влязъл в Сирия. Отишъл за два дни в гр. Дейр Алзор, след това отишъл за два дни в Ракка, после в гр. Кобане, където останал един ден, след което преминал в Турция в гр. Урфа. Заявил, че преди 9 месеца е бил в гр. Арбил, Ирак. Там имал виза. Върнал се отново в Ливан, защото не е могъл да си намери работа. Посочил, че не е отбил военна служба и не иска да ходи в армията. Правилно административният съд е преценил, че съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Пред настоящата инстанция е представена справка с вх. №МД-02-22/23.01.2026 г. относно отбиване на редовна военна служба и кои лица подлежат на редовна военна служба, кои се освобождават и срока на военната служба. От справката се установява, че след падане на режима на Башар Асад, новото правителство през месец януари 2025 г. отменят конституцията действаща от 2012 г. разпуска парламента и армията, както и службите за сигурност на бившия режим. Следователно необосновано и недоказано е твърдението на чужденецът, че ще бъде насила взет в армията, тъй като след промените на режима военната служба е доброволна. Изложеното обосновава правилния извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Законосъобразни са изводите на административния съд, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на А. Х. А. по реда на чл. 9 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Видно от проведено интервю и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид и че макар чужденецът да не е напускал страната си на произход легално, няма данни официалните власти да са имали специално негативно отношение към него и да е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него (справки вх. №, № МД-02-24/16.01.2025г.,МД-02-160/14.03.2025г., МД-02-200/08.04.2025г. МД-02-194/03.04.2025г., МД-02-262/19.05.2025 г., МД-02-373/03.07.2025г., МД-02-483/10.09.2025г., МД-02-528/30.09.2025г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ), като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Цитираните в касационната жалба статии от Интернет, не могат да променят тези изводи, доколкото представените статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение