Определение № 9708 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8984/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Я. А. Р. /в затвора в [населено място]/ против Определение № 1795/03.06.26г по административно дело № 418/26г на Административен съд-Плевен, с което е оставена без разглеждане негова жалба от 08.05.26г против Решение № 2153-14-15/28.04.26г на Директора на Териториално поделение-Плевен на Националния осигурителен институт, с което по негова жалба от 01.04.26г е отменено Разпореждане № 2113-14-886#23/30.01.26г на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените указания. В частната жалба се сочи, че лицето не е пенсионер и не е внасяло държавна такса по дело № 418/26г, но е осигурен. Моли се за отмяна на Определението. Ответникът Директор на Териториално поделение-Плевен на Националния осигурителен институт не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима/чл. 236 вр. чл. 215 от АПК/, по следните съображения: депозирана е в 7-мо дневния срок по чл.230 от АПК; от лице, участвало в съдебното производство пред първоинстанционния съд и за което Определението е неблагоприятно /чл.236 вр. чл. 210 ал.1 от АПК/; депозирана е срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с частна жалба съгласно чл. 229 ал.1 от АПК; депозирана е пред надлежния съд /чл. 236 вр. чл. 211 ал.1 от АПК/. За да се произнесе по същество на частните жалби, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, взе предвид следните установени факти: Начало на административното производство е сложено със Заявление вх.№ 2113-14-886/04.06.25г на Р. до ТП на НОИ-Плевен за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгл. чл. 68 ал.1-3 от КСО. По Заявлението е постановено Разпореждане № 2113-14-886#23/30.01.26г на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По жалба на Р. от 01.04.26г до по-горестоящия административен орган е постановено обжалваното пред Административен съд-Плевен Решение № 2153-14-15/28.04.26г на Директора на ТП на Нои-Плевен. С него се отменя Разпореждане № 2113-14-886#23/30.01.26г на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен и преписката е върната на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен за ново произнасяне съобразно дадените му указания. Р. обжалва на 08.05.26г пред съда Решение № 2153-14-15/28.04.26г на Директора на ТП на Нои-Плевен и е образувано дело № 418/26г на Административен съд-Плевен. След което е постановено ново Разпореждане № 2113-14-886#27/08.05.26г на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен. С него Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен отменя предходното си Разпореждане № 2113-14-886#23/30.01.26г /то е било вече отменено от по-горестоящият орган/ и отново отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по Заявлението от 04.06.26г. По делото няма данни кога второто Разпореждане от 08.05.26г е връчено на Р., респ. дали е обжалвал същото пред по-горестоящия орган, респ. дали е постановено второ Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и какво е то. С жалбата до съда е поискано допускане на правна помощ, по което искане няма произнасяне на съда. С Определение № 1632/19.05.25г съдът е оставил жалбата на Р. без движение и му е указал в 7мо дневен срок да представи доказателства, че е пенсионер или осигурен или да представи доказателства за внесена дър.такса.Разпореждането е връчено на Р. на 21.05.26г, като срокът за изпълнение е изтекъл на 28.05.26г. и нередовностите по жалбата не са отстранени. С обжалваното Определение № 1795/03.06.26г съдът е прекратил делото на две самостоятелни основания- жалбата е с неотстранени в срок нередовности /чл. 158 ал.3 от АПК/ и е недопустима поради липсата на правен интерес от оспорване /оспореното Решение № 2153-14-15/28.04.26г на Директора на ТП на НОИ-Плевен е благоприятен акт за Р., защото с него се уважава жалбата му по административен ред и се отменя Разпореждане № 2113-14-886#23/30.01.26г на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен/. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Жалбата от 08.05.26г до Административен съд-Плевен действително е и с неотстранени в срок нередовности /чл.158 ал.3 от АПК/. Лицето е поискало правна помощ и искането му не е разгледано от съда, като това вероятно е довело до неизпълнение от Р. на Определението от 19.05.26г за отстраняване на нередовностите по жалбата. Видно е от самата административна преписка, че лицето не е пенсионер. Следователно, на Р. е следвало да се укаже или да представи доказателства за внесена дър.такса /вероятно би поискал освобождаване от внасянето й, както е поискал това при администрирането на частната му жалба и е бил освободен, въпреки че дър.такса не се е дължала на осн. чл. 235а изр.2 от АПК/, или да представи доказателства, че е осигурен/видно е, че не е пенсионер/. Като се има предвид, че същият излежава в затвор 10-годишна присъда, съдът е следвало да прецени служебно дали Р. не е осигурен от Държавата направо по силата на закона /и респ. не е нужно да представя доказателства, че е осигурен/. В частната си жалба Р. сочи именно това - не е пенсионер и не е внасял такса за оспорването пред Адм.съд-Плевен, но е осигурен. Това поставя под въпрос правилността на Разпореждането за отстраняване на нередовности по жалбата. Но дори да се приеме, че жалбата е била редовна и не е следвало да се обездвижва, респ. да се оставя без разглеждане на осн. чл. 158 ал.3 от АПК, жалбата е изначално недопустима съгласно чл. 159 т.4 от АПК/в обжалваното Определение не е посочено правното основание за недопустимост на жалбата/. Жалбата е изначално недопустима поради липсата на правен интерес, тъй като е насочена срещу Решение на по-горестоящия орган, с което негова жалба, депозирана по административен ред, е уважена и първото Разпореждане от 30.01.26г за отказ за отпускане на поисканата пенсия е отменено и преписката върната зо ново разглеждане с указания. Обжалваното Решение е позитивен за жалбоподателя акт, не засяга негови права и законни интереси и не му създава задължения, напротив- удовлетворява искането му. Пътят за правна защита на Р. е да оспори второто Разпореждане от 08.05.26г за отказ да му се отпусне пенсия - отново пред по-горестоящия орган. Ако той постанови по жалбата Решение, което е неблагоприятно за Р. - пред съда ще следва да се оспори именно това второ Решение на по-горестоящия орган/вероятно такова има вече постановено, но по делото няма данни за него/. По изложените съображения и на осн. чл. 235 от АПК, Върховен административен съд-състав на шесто отделение