Определение № 10684 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8706/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Н. В., чрез пълномощник адв. К. Димчев, срещу определение № 1495/25.06.2026 г., постановено по адм. дело № 410/2026 г. по описа на Административен съд – Перник (АС – Перник), с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ за предоставяне на носители на лични данни, обективиран в Уведомление изх. № 193#1/18.05.2026 г. на „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, по повод подадено заявление за достъп и копие от лични данни с дата 16.04.2026 г., и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът по частна жалба - „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 1, в писмен отговор, представен чрез пълномощник адв. А. Николовска, оспорва частната жалба като неоснователна и иска оставяне на определението в сила като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде намалено да справедлив и обоснован размер. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: Фактите по случая са правилно установени от първоинстанционния съд. Със заявление от 16.04.2026 г., адресирано до „Аксес Файнанс“ АД, Д. Н. В. е поискала на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с потребителски кредит с идентификатор 11159823, вписан в Централния кредитен регистър към Българската народна банка (ЦКР към БНБ), дружеството в качеството му на администратор на лични данни: да потвърди обработването на лични данни на заявителя; да посочи получателите на личните данни, предвидения срок за обработването им, включително останалите предвидени реквизити; да предостави копия от цитираните лични данни, които са в процес на обработване. На следващо място е поискано дружеството да предостави информация за извършените плащания по цитирания договор за паричен заем. Най-сетне заявлението съдържа искане за предоставяне на копие от същия договор, ведно с приложенията към него, тъй като според заявителя тези документи, в тяхната цялост, представляват носители на лични данни. По подаденото заявление е предоставен отговор от дружеството, обективиран в Уведомление относно упражнено право на достъп до лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 изх. № 193#1/18.05.2026 г., състоящ се от обстоятелствена част и Удостоверение от 18.05.2026 г. относно предоставяне на лични данни на Д. Н. В., ведно с Приложение № 1 към него, съдържащо копия от извлечение от информационна база данни и извадки от документи, които съдържат актуалните лични данни, обработвани от администратора – извлечение от Договор за паричен заем № 11159823 от 24.07.2025 г. и извлечение от Договор за потребителски кредит „Бяла Карта“ от 26.10.2023 г. Съдът е приел, че с посочения отговор администраторът на лични данни е предоставил подробна информация по поставените въпроси, ведно със „справка компилация“, съдържаща всички изискани данни. Посочил е, че с отговора – уведомление на заявителя е предоставена и подробна информация, как администраторът се е сдобил с личните й данни, на кои институции се предоставят същите и срокът, в който ще се съхраняват. Същевременно е приел, че в отговора няма постановен изричен отказ за предоставяне на конкретна, поискана от жалбоподателя информация, нито отказ за предоставяне на конкретно копие от лични данни по смисъла на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Въз основа на тези фактически констатации съдът е извел извода, че в случая не е налице отказ, а исканата информация е предоставена, ведно с копия на носителите на лични данни, с които дружеството разполага. Съдът е изложил мотиви, че макар правото на получаване на копие от личните данни по чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 да предполага в определени случаи и получаване на копие от извлечение от документи и дори от цели документи, по настоящото дело администраторът на лични данни не е отказал предоставянето на копие от извлечение от документ или копие от цял документ, необходимо на субекта на лични данни да защити свои права по регламента. Напротив, според решаващия състав нито заявлението до администратора, нито жалбата до съда съдържат конкретни факти, от които да може да се направи извод за наличието на спор между страните и отказ за предоставяне на поисканата информация. С тези доводи съдът е приел, че исканата информация е предоставена и законният интерес на заявителя е удовлетворен, с оглед на което не е налице нарушено или застрашено негово право, което да е годен предмет на защита по съдебен ред съгласно законодателството за защита на личните данни. Определението е частично неправилно. Най-напред следва да се направи уточнението, че предмет на жалбата до АС – Перник е отговорът на „Аксес Файнанс“ АД, обективиран в Уведомление изх. № 193#1/18.05.2026 г., в частта, в която не е предоставен в неговата цялост Договор за потребителски кредит с идентификатор, посочен в ЦКР към БНБ № 11159823 от 24.07.2025 г. (предоставена е извадка от същия), ведно с приложенията към него, както и в частта, в която не е предоставена поисканата информация, свързана с извършените плащания по този договор. Така обжалваната част от отговора е обозначена от оспорващата в жалбата й до АС – Перник с обобщаващото название „отказ за предоставяне на носители на лични данни“. Що се отнася до поисканата информация по реда на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с потвърждение за обработването на лични данни, посочване на получателите, предвидения срок за обработването им, включително останалите предвидени реквизити и предоставянето на копия от обработваните лични данни (под формата на извлечения от база данни), отговорът на „Аксес Файнанс“ АД не е бил оспорен и в тази част актът като изцяло благоприятен за жалбоподателя е влязъл в сила. Оспореният „отказ за предоставяне на носители на лични данни“ на практика обхваща, от една страна, изричното волеизявление на администратора, че информацията за извършените плащания по цитирания договор за паричен заем не попада в категорията „лични данни“, имащи за цел да идентифицират субекта на данни, а са свързани с облигационните отношения между страните и са извън предмета на обществените отношения, регулирани с Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЛЛД, и от друга страна, имплицитно съдържащия се в отговора отказ за предоставяне в пълния им обем на всички поискани документи, за които заявителят твърди, че са носители на негови лични данни, а именно Договор за потребителски кредит с идентификатор, посочен в ЦКР към БНБ № 11159823 от 24.07.2025 г. и приложенията към него. Изводите на съда, че в случая липсва отказ, срещу който да е допустима съдебна защита на основание Регламент (ЕС) 2016/679, е правилен само по отношение на частта, с която е отговорено на искането за предоставяне на информация относно плащанията по договора – суми в какъв размер и на кои дати са постъпвали за погашения по посочения договор за потребителски кредит, както и кои компонентни от съответния договор и приложения към същия са използвани от кредитора за платените суми. Тази информация от облигационен и чисто финансов характер касае изцяло изпълнението на задълженията по сключения договор и по своето естество не носи белезите на „лични данни“ по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Същата безспорно представлява интерес за заявителя като страна по гражданското правоотношение, но редът за нейното получаване и евентуално оспорване не съвпада с този, установен в Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД относно осъществяване на правото на достъп до лични данни и защита на правата на субектите на данни във връзка с тяхното законосъобразно обработване. Настоящият съдебен състав обаче намира, че в частта, в която дружеството администратор излага съображения за изпълнение на задължението си за предоставяне на копие от личните данни посредством представяне на извлечения от договори (а не на цели договори, ведно с приложенията към тях), съдържащи актуалните лични данни на заявителката, отговорът на администратора има характера на отказ по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 и в тази част оплакванията, адресирани в жалбата до АС – Плевен, следва да бъдат разгледани по същество. Аргументи в тази насока се извличат от практиката на Съда на ЕС, който в свое решение от 4 май 2023 г. по дело С-487/21 приема, че копието от личните данни, които са в процес на обработване, което администраторът е длъжен да предостави съгласно чл. 15, § 3, първо изр. от Регламент (ЕС) 2016/679, трябва да има всички характеристики, които позволяват на субекта на данните да упражни ефективно правата си по този регламент, и следователно трябва да възпроизвежда изцяло и точно тези данни (точка 39 от решението). Именно с цел да се гарантира, че предоставената информация ще бъде лесна и достъпна за разбиране, СЕС допуска при изпълнението на това задължение да бъдат възпроизвеждани извлечения от документи, и дори цели документи, или извлечения от бази данни, които в частност съдържат личните данни, които са в процес на обработване, но само когато ситуирането на обработваните данни в съответния контекст се явява необходимо, за да се гарантира тяхната разбираемост от субекта на данни (в този смисъл точка 41 от решението). В настоящия случай с процесния отказ администраторът на лични данни е преценил, че правата на субекта на данни са изцяло удовлетворени, респ. че задължението му по чл. 15, § 3, първо изр. от Регламент (ЕС) 2016/679 е изпълнено посредством избрания начин за предоставяне на исканото копие от лични данни (чрез извлечения от база данни и извадки от документи). В светлината на дадените от СЕС разяснения, тъкмо тази преценка на администратора на лични данни следва да подлежи на контрол за законосъобразност от административния съд. При съдебната проверка на така формирания от дружеството отказ за предоставяне на поискания договор в неговата цялост следва да се изложат мотиви дали представянето на копие от пълния текст на договора, ведно със съпътстващите го документи (доколкото в същите се съдържат лични данни на заявителката), е необходимо и задължително, с оглед обстоятелствата в конкретния случай, за да може заявителката да се запознае с конкретните основания за обработване на личните й данни от дружеството, да провери дали свързаните с нея данни са точни и дали се обработват законосъобразно, както и за да може да упражни правата си по Регламент (ЕС) 2016/679 (в този смисъл точки 34 и 35 от цитираното решение на СЕС). При тези съображения, атакуваното определение подлежи на отмяна само в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д. Н. В. срещу отказ на „Аксес Файнанс“ АД за предоставяне на носители на лични данни, в частта досежно отказа за предоставяне в пълен обем на Договор за потребителски кредит с идентификатор, посочен в ЦКР към БНБ № 11159823 от 24.07.2025 г., ведно със съпътстващите го документи, при условие че последните съдържат лични данни на заявителката. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение