Определение № 1463 от 27.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 989/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

„ВИВА – ЛЕС – 02“ ООД обжалва Определение № 183/13.03.2026 г. по в.ч.т.д. № 130/2026 г. на АС-София, с което е потвърдено Определение № 686/19.12.2025 г. по ч.т.д. № 23/2025 г. на ОС-София за отхвърляне на молбата му по чл. 248 ГПК относно преразпределяне на отговорността за разноските, сторени във воденото от него срещу „ПЕЛЕТ ФОР Ю“ ЕООД производство по чл. 625 ТЗ.

Частният касатор навежда оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Поддържа, че коефициентите за ликвидност на длъжника му са били влошени преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и че подобряването им, послужило като аргумент за отхвърляне на молбата, е настъпило в резултат от извършеното в хода на процеса погасяване на неговото вземане. Поради това счита, че фактът на плащането е релевантен за изхода от делото и че настъпването му след образуване на производството следва да се съобрази при разпределяне на отговорността за разноските в светлината на чл. 78, ал. 2 ГПК, като се отчете, че погасеното вземане е било забавено и следователно длъжникът е дал повод за завеждане на делото. Допълва, че преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ е образувал срещу длъжника обезпечителни и искови производства, но не е получил удовлетворение, което презумира неплатежоспособността му, но съдът не е анализирал този факт. За допускане на касационно обжалване частният касатор поставя въпроси, които намира за решени в противоречие с практиката на ВКС и и за значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „ПЕЛЕТ ФОР Ю“ ЕООД заявява, че не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са удовлетворени допълнителните селективни критерии. Излага становище за неоснователност на жалбата и по същество.

Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК съдебен акт. Следователно е допустима.

Частният касатор е подал молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „ПЕЛЕТ ФОР Ю“ ЕООД, легитимирайки се като кредитор с вземания за главница и лихва по седем фактури. В отговора ответникът е заявил, че затрудненията му с ликвидността са временни и че при осребряване на имуществото си би могъл да удовлетвори кредиторите си, а в хода на процеса е погасил задълженията към молителя за главница.

Първоинстанционният съд е отчел извършеното погасяване, но се е позовал и на референтните коефициенти за ликвидност на длъжника към момента на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и към момента на устните състезания (коефициент за обща ликвидност малко под и малко над 1 в различните моменти). След анализ на представените експертни данни съдът е заключил, че длъжникът не е в трайно влошено финансово състояние и че спирането на плащанията към молителя се е дължало на съзнателен отказ, а не на неплатежоспособност. В резултат е отхвърлил молбата за откриване на производство по несъстоятелност и е присъдил на ответника разноски. По реда на чл. 248 ГПК молителят е поискал разноските да се възложат в тежест на ответника, аргументирайки се, че същият, непогасявайки своите падежирали задължения към него, е станал повод за завеждане на делото. Искането е отхвърлено с довода, че в производството по чл. 625 ТЗ съдът не разрешава правния спор относно кредиторовото вземане, а относно състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост на длъжника, и поради това моментът на погасяване на кредиторовото вземане е ирелевантен. С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е достигнал до идентичен извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, посочвайки, че погасяването, извършено в хода на процеса, не е пряка причина за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е формулиран правен въпрос - който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с наведените касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно.

Касаторът е поставил следните въпроси:

1. Ответникът по молбата за откриване на производството по несъстоятелност, дължал определено парично вземане на молителя, дължи ли разноски по делото, ако в хода на това съдебно производство е изцяло или частично заплатил дължимото вземане?

2. Ответникът по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, дължал определено парично вземане на молителя, счита ли се, че е дал повод за завеждане на делото, ако в хода на това съдебно производство е изцяло или частично заплатил дължимото вземане, съответно е признал неговото съществуване и дължимост?

И двата въпроса са зададени в контекста на поддържаната от частния касатор теза, че отказът за доброволно изпълнение на падежиралото преди процеса вземане съставлява презумптивна предпоставка по чл. 608, ал. 3 ТЗ и повод за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Така поставени обаче, питанията не кореспондират напълно с решаващия мотив на въззивния съд, тъй като не засягат въпроса относно релевантността на установеното състояние на финансова ликвидност на длъжника към момента на сезиране на съда, който въпрос е повдигнат в обжалваното определение. Съдът се е позовал на липсата на пряка връзка между погасяването на вземането на молителя и отхвърлянето на молбата и е акцентирал върху предмета на производството по чл. 625 ТЗ, свързан с установяване на финансовото състояние на длъжника. От тези два довода може да се заключи, че, макар да не е изразил изрично това съображение, съдът е подложил на преценка причините за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, които според мотивите на първоинстанционното решение са свързани с неустановено трайно влошаване на финансовото състояние на длъжника, а не само с отпадане на кредиторовото качество на молителя. Наличието на неудовлетворено вземане преди процеса, на което се позовава касаторът при обосноваване на относимостта на въпросите, само по себе си е ирелевантно, тъй като за да се открие производство по несъстоятелност, трябва да се установи не само неизпълнение, но и неговата причинност с финансовото състояние на длъжника. Реализирането на презумптивните предпоставки преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ също е неотносимо, защото в процеса презумпциите за неплатежоспособност могат да се използват само при липса на достатъчно доказателства за ликвидността на търговеца в хода на делото, какъвто не е процесният случай.

Поради изложеното отговорът на поставените въпроси не би могъл да е изчерпателен, ако не се засегне и другият елемент от основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а именно – състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост, което състояние в настоящото дело е отречено (факт, непроверим в настоящата фаза на процеса) и то независимо от съществувалото вземане на молителя (т.е. установена е ликвидност към момента на сезиране на съда). Ето защо и двете питания не удовлетворяват общия селективен критерий.

Те не покриват и допълнителните предпоставки на заявените за тях основания. Три от актовете на ВКС, на които касаторът се позовава, не съставляват практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а четвъртият разглежда хипотеза на осъдителен паричен иск, при която единственият повод за завеждане на делото би могъл да е наличието на неудовлетворено падежирало вземане, за разлика от процесната, при която откриването на производство по несъстоятелност е предпоставено и от съществуване на кредиторовото вземане, и от състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост към момента на устните състезания, и всеки един от тези елементи е част от „повода“ за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК. Същевременно по приложението на последната разпоредба е налице утвърдена съдебна практика (в смисъл, че повод за завеждане на делото е налице, когато преди сезиране на съда са се осъществили всички елементи на съдебно предявеното право, а ако се касае до паричен иск – е налице и забава), чиято промяна или осъвременяване не са наложителни.

По тези аргументи не следва да се допуска касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение,