Определение № 102 от 29.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 431/2009 г.

С разпореждане на председателя на Районен съд – гр. В. от 13. 07. 2009 г. поради отвод на всички съдии от този съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството по н.ч.х.д. № 654/2009 г. е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен и териториално близък съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от РС – Велико Търново са се отвели от разглеждането на делото при условията на чл. 29, ал. 2 НПК, тъй като двамата частни тъжители - З. М. Т. и М. М. В. са съдии от Апелативен съд – Велико Търново, а подсъдимия – е адвокат при ВТАК. Действията на съдиите са правилни и обуславят необходимост от промяна подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Апелативен съд – Велико Търново, какъвто е Районен съд – гр. В.. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение