Решение № 5431 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1031/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. Г., подадена чрез пълномощник адвокат П. Стоева, срещу решение № 40238/02.12.2025 г. постановено по адм. дело №3612/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба и в открито съдебно заседание по делото, се релевират доводи за неправилността на атакувания съдебен акт – касационни основания съответно по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяването на нов съдебен акт по съществото на спора – за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендират се разноските по делото пред всички инстанции. Ответникът – Министърът на здравеопазването, в писмен отговор по касационната жалба оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение. Претендира разноските пред всички съдебни инстанции. Ответникът – Д. А. М., чрез процесуален представител адвокат Г. Илиева в писмен отговор, и в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира оставяне в сила на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски по делото за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на шесто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество – основателна, но по съображения различни от изложените в жалбата: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Г. Г. против решение, обективирано в протокол № РД-16-68/27.03.2025г. на министъра на здравеопазването, с което жалбоподателят е освободен като член на съвета на директорите (СД) на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД (ЗКИДБ ЕАД), гр. София и решение, обективирано в протокол № РД-16-69/27.03.2025г. на министъра на здравеопазването, с което за член на СД на ЗКИДБ е назначена Д. А. М. и на членовете на СД е възложено да я определят за изпълнителен член. Първото решение е издадено от министъра в качеството на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на посоченото дружество, на основание чл. 221, т. 4, чл. 232а от Търговския закон (ТЗ), чл. 13, чл. 15, ал. 1 и ал. 3 Закона за публичните предприятия (ЗПП) и чл.13 т.4 от устава на дружеството. Второто решение е издадено от органа в същото качество на основание чл. 221, т. 4, чл. 232а от ТЗ, чл. 13, чл. 15, ал. 1 и ал. 3 ЗПП и чл. 53, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗПП (ППЗПП). Видно от справката за актуално състояние на ЗКИДБ ЕАД, правната му форма е еднолично акционерно дружество, публично предприятие по ЗПП, чиито капитал е еднолично притежание на Българската държава чрез Министерство на здравеопазването. С т.3 от Разпореждане № 3/21.07.2020г. на Министерския съвет упражняването на правата на държавата е делегирано на министъра на здравеопазването. С определение № 13571 от 17.04.2025 г. по адм. дело №3612/2025 г. по описа на АССГ, първоинстанционния съд е приел подадената от Г. жалба срещу посочените два протокола за процесуално недопустима и е прекратил съдебното производство по нея, като е счел от една страна, че Министърът на здравеопазването е действал не като административен орган при издаването им, а като орган на управление на едно търговско дружество, а от друга, че органите, в чийто персонален субстрат се допускат промените, поначало не са административни органи по см. на §1, т.1 от ДР на АПК. Това определение е отменено с определение № 5838/03.06.2025г. по адм. д. № 5375/2025г. на ВАС, VІ отделение, като е прието, че при провеждане на конкурсната процедура по назначаването, респ. по освобождаването на членовете на управление и контрол на публичните предприятия възниква административно правоотношение. То се характеризира с това, че от една страна на правоотношението като негов субект е държавен или общински орган, а от другата страна обикновено гражданин, като и двете страни на административното правоотношение не са равнопоставени. Това не били гражданскоправни отношения, тъй като министърът осъществява свои властнически правомощия, свързани с процедурата по назначаване или освобождаване, като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, носещ публична власт, която включва и функцията – да упражнява правата на собственост на държавата (като публичноправен субект). В случая бил налице един сложен хетерогенен фактически състав по възникване на правната връзка (от конкурс) за длъжността „член на съвета на директорите на търговското дружество, което включвало сукцесивното (последователно) осъществяването на различните негово елементи, от които на първо място бил административният, свързан с упражняване на правата на Министъра на здравеопазването за освободи предсрочно, да замести временно овакантеното място, а последващо и да обяви, проведе и приключи конкурсна процедура по чл. 21 и сл. от ЗПП. При спазване разпоредбата на чл.235 ал.2 от АПК, АССГ е приел, че жалбата е допустима, разгледал я по същество и е стигнал до извода, че тя е неоснователна. Приел, че актове са издадени от компетентен орган, при липса на нарушения на процесуалните правила и спазване на материалния закон. Посочил също така, е не може да обсъжда целесъобразността на издадените актове. В този смисъл е постановено оспореното решение, при съответно произнасяне по разноските. Настоящия касационен съдебен състав счита, че решението е валидно, но недопустимо. Съдът не е обвързан от изводите за допустимост на подадената жалба от В. Г. Г. изложени в определение № 5838/03.06.2025г. по адм. д. № 5375/2025г. на ВАС, VІ отделение, тъй като същото не е задължително за равен по степен съд. Освен това цитираната в това определение на ВАС съдебна практика, а именно Определение № 11338 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10485/2023 г., VI о.; Определение № 7986 от 19.07.2023 г. по адм. д. № 6252/2023 г., VI о., Определение № 7700 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5016/2023 г., VI о., касае провеждането на конкурсна процедура, каквато не е предмет на настоящото дело. Търговското дружество, в състава на чиито органи са направени промени с оспорените актове на министъра на здравеопазването е самостоятелен правен субект със 100 процента държавно участие в капитала, поради което и актовете, издавани от лицата упражняващи правата в неговите органи, на основание чл. 221, т. 4, чл. 232а от Търговския закон, чл. 13, чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), чл. 13, т. 4 от устава на дружеството за освобождаването на Г. като член на съвета на директорите на ЗИКДБ ЕАД, нямат характера на административни актове и не подлежат на контрол за законосъобразност от административните съдилища. В случая Г. е определен за член на СД на ЗКИДБ ЕАД, гр. София до провеждане на конкурс, като липсват данни същия да е насрочен до освобождаването му от заеманата работа. Правоотношението на касатора е възникнало въз основа на нормата на чл.53 ал.5 от ППЗПП, според която в случай на предсрочно прекратяване на договор за управление и контрол на член на орган за управление и контрол на публично предприятие органът, упражняващ правата на държавата в предприятието, може временно, до провеждането на конкурс, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, да назначи нов член на този орган и без предхождаща избора процедура, който отговаря на изискванията на чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 23, ал. 1 и 2 от ЗПП. На същото основание е възникнало и правоотношението със заинтересованата страна Д. М.. Основанието посочено в обжалваната заповед касае правомощие на министъра по чл. 15, ал. 1 от ЗПП, като орган, упражняващ правата на държавата, да взема решенията от компетентността на общото събрание на съдружниците/акционерите в едноличните публични предприятия. В разпоредбата на чл. 221 от ТЗ са посочени въпросите, по които е компетентно общото събрание на акционерите в ЕАД, като сред тях не е предвидено вземане на решение за провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол. Следователно тези решения са специфични за органа, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия по ЗПП и не са присъщи за тези решения, които той взема от името на общото събрание на акционерите в ЕАД съгласно ТЗ. Ето защо липсва връзка между решенията, които органа, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия по ЗПП взема за провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол и тези решения, които той взема от името на общото събрание на акционерите в ЕАД. (Определение № 12515 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2025 г., VI о.) В тази връзка е и поставеният въпрос по Тълкувателно дело № 6/2023 г. на ВАС, който е именно във връзка с актове на министъра в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Именно в производството по това тълкувателно дело се разисква въпросът относно сложния фактически състав по възникване на правната връзка (от конкурс) за длъжността „член на съвета на директорите на търговското дружество“. По настоящото дело липсва такъв спор, доколкото по делото липсват данни за започване и провеждане на конкурсна процедура по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПП. Следва да се припомни и Тълкувателно решение № 3/27.06.2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2015 г., според което при провеждане на търг или конкурс по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (отм. с § 1, т. 1 от ЗР на Постановление № 85 от 30 април 2020 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия - ДВ, бр. 40 от 5 май 2020 г., в сила от 05.05.2020 г.), органите на търговските дружества с държавно участие в капитала не действат като административни органи и съответно издадените от тях актове във връзка с търга или конкурса нямат административен характер и не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Следователно правомощията на министъра на здравеопазването по повод назначаване на органи на управление, извън производството по провеждане на конкурс, нямат административен характер. Касае се за граждански правоотношения, поради което и обжалваните протоколи не представлява акт, който подлежи на оспорване по реда на АПК, тъй като не е издаден от административен орган при и по повод упражняване на административни правомощия или административна дейност. В този смисъл Определение № 1139 от 02.02.2023 г. по адм. д. № 592/2023 г., VІІ отд. на ВАС, Определение № 11545 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2024 г., VI о., Определение № 12548 от 20.11.2024 г. по адм. д. № 9268/2024 Г., ІІІ отд. на ВАС, Определение № 3158 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2023 г., 5-членен с-в и др. Липсва и правна норма, която да предвижда, че акта по освобождаване на членове на СД на публично предприятие подлежи на обжалване пред административния съд. На следващо място жалбата на В. Г. Г. против решение, обективирано в протокол № РД-16-69/27.03.2025г. на министъра на здравеопазването, с което за член на СД на ЗКИДБ ЕАД е назначена Д. А. М. и на членовете на СД е възложено да я определят за изпълнителен член, недопустима поради липса на правен интерес – чл.159 т.4 от АПК. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той създава задължения. Наличието на пряк и личен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на подадената жалба за която съдът следи служебно. Жалбоподателят Г. не е адресат на процесното решение и следователно не е легитимиран да го оспорва, тъй като актът не създава за него задължения и не засяга непосредствено негови права, свободи или законни интереси. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено по недопустима жалба, е недопустимо. Видно от данните от доказателствената съвкупност по делото и независимо от цитираната в горепосоченото определение на ВАС, неотносима към фактическата установеност по настоящото дело, съдебна практика, атакуваният пред първата инстанция акт няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Жалбата е подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, поради което е недопустима и при наличието на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК следва да се остави без разглеждане, както и да се прекрати образуваното по тях производство по делото. Като се е произнесъл по недопустими жалби, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото, образувано по подадената недопустима жалба - прекратено. При установеното наличие на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, не следва да бъдат обсъждани. С оглед изхода на делото неоснователна се явява заявената от процесуалния представител на касатора, претенция за присъждането на разноски. Такива разноски на основание чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК се следват на ответниците по касацията. Същите са установени в първата инстанция в размера 103 eвро за юрисконсултско възнаграждение на МЗ съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Сумата е дължима на Министерство на здравеопазването, което е юридическо лице съгласно чл.42, ал.2 от Закона за администрацията. За касационната инстанция този ответник не е бил представляван от юрисконсулт, поради което не следва да му се присъждат разноски. Съгласно представените договори за процесуално представителство, защита и съдействие, фактури от 19.09.2025 г. и 16.01.2026 г. отчет по сметка, заинтересованата страна е заплатила сумата 1200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в първата инстанция и 613 евро за касационната инстанция, които следва да и бъдат възстановени от касатора. Сумите в лева следва да се присъдят в евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 209, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,