Определение № 86 от 04.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2020 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на М. М. М. и М. И. М., двамата от [населено място], подадена на 10.03.2020г., за отмяна на влязло в сила решение № 89 от 11.03.2019г. по гр.д. № 861/2018г. на Великотърновски окръжен съд, с което е уважен иска на „Енеркемикал” ЕООД, ЕИК 114608288 против молителите по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху масивна двуетажна сграда с РЗП 520,50 кв.м., административна сграда, находяща се в [населено място], Стопански двор „ Г.”, м.Л., която сграда към момента е нанесена в КККР на [населено място] с идентификатор **** с площ 220,00 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда, попадаща в имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община] с площ 746,00 кв.м., собствен на ДПФ. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира следното: Поддържаното основание за отмяна е по чл.303, ал.1 ГПК. В молбата се съдържат твърдения и съображения, че съдебният акт е недопустим и неправилен. Наред с това молителите сочат, че са се снабдили с нови доказателства - съобщение за продажба чрез явен търг от 14.03.2005г. и писмо на НАП от 04.03.2020г. От първото доказателство е видно точното описание на сградата като такава на два етажа със застроена площ 214,96 кв.м., като на първия етаж се намират столова, кухня, коридор, канцелария и склад, а на втория етаж - коридор и четири стаи. В изпълнение на дадени указания молителите са посочили причините, които са попречили да представят новите доказателства. Според тях новите доказателства подкрепят твърдението им, че в имота има две сгради - административна сграда и ветеринарна лечебница, като придобитата от ищеца в резултат на публична продан сграда е различна от сградата, посочена в нотариалния акт на молителите. Ответникът „Енеркемикал” ЕООД не е представил писмен отговор. Молбата за отмяна е подадена 10.03.2020г. и доколкото писмото на НАП, в което се установява съществуването на съобщението от 14.03.2005г., е с дата 04.03.2020г., то следва да се приеме, че е спазен тримесечният срок по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. По молбата е внесена държавна такса; извършено е и вписване на същата. При горните констатации молбата се явява допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.