Определение № 647 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2585/2022 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК Постъпила е молба от „УниКредит Булбанк“ АД за отмяна на влязлото в сила определение от 29.07.2022г. по ч.т.д.№449/2022г. на Върховен касационен съд, ТК, с което е отменено определение № 1972 от 14.09.2020г. по ч.гр.д. №2792/2020г. на Софийски апелативен съд, 10 състав и е прието, че българският съд не е международно компетентен да разгледа предявените от „УниКредит Булбанк“ АД искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ. В молбата се сочи основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК, като се твърди, че молителят е бил лишен от възможността да участва в делото. Излагат се твърдения, че решаващият състав на ВКС при постановяване на определението си не се е запознал и не е взел предвид доводите и представените от „УниКредит Булбанк“ АД доказателства във връзка с подадената частна касационна жалба, тъй като писменият отговор на банката е бил прикрепен в книжата по друго частно производство между същите страни / ч.тд. №1692/2020 на ВКС, І т.о./ Прави се искане, в случай, че изложените в молбата фактически твърдения попадат в някоя от останалите хипотези на чл.303 от ГПК, съдът да разгледа молбата на съответното основание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл.307 ал.1 от ГПК, констатира, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С влязлото в сила определение от 29.07.2022г. по ч.т.д.№449/2022г. на Върховен касационен съд, ТК, е отменено определение № 1972 от 14.09.2020г. по ч.гр.д. № 2792/2020г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, вместо което е обявено, че българският съд не е международно компетентен да разгледа предявените от „УниКредит Булбанк“ АД против Д. С. Р. и Т. Шляхетская искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ по договор за банков кредит № И-1867 от 01.06.2007г., като е прекратено производството по гр.д. №16169/2016г. на СГС, I – 20 състав. Съгласно задължителните разяснения в т.2 от ППВС №2/1977г. на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Именно поради тези съображения, в мотивите към постановлението е отразено, че на отмяна не подлежат определенията по движение на делата, актовете по охранителните производства и актовете, за които законът предвижда защита по друг ред. Съгласно разясненията в т.6 от ТР №7/2014 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл.303 – чл.309 от ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл. 304 от ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. С оглед на това е дадено задължително тълкуване от ОСГТК, че не подлежат на отмяна по чл.307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определението по чл.28 от КМЧП, с което е предявеният иск е приет за недопустим поради международна некомпетентност на българския съд, не съставлява съдебен акт, с който се решава със сила на пресъдено нещо материално правен въпрос, включен в предмета на делото. Това определение прегражда по – нататъшното развитие на делото, но не поради отказ от иска, в която хипотеза единствено определението за прекратяване на делото подлежи на отмяна по чл.307 от ГПК съгласно разясненията на т.6 от ТР №7/2014 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Поради това атакуваният с молбата по чл.303 от ГПК акт не попада в предметния обхват на отмяната като извънреден способ за защита, съответно молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима. Воден от горното, Върховният касационен съд