Определение № 88 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2985/2025 г.

Производството е по реда на чл. 122 ГПК. С определение № 315/29.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 406/2025 г., Апелативен съд - Пловдив е повдигнал препирня за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК с Апелативен съд - София. Производството пред Апелативен съд - София е било образувано по въззивна жалба срещу решение № 70/27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 931/2022 г. по описа на Окръжен съд - София. С определение № 1888/15.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1642/2025 г., Апелативен съд - София е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Апелативен съд - Пловдив, като е приел, че този съд е функционално компетентен по реда на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ да разгледа въззивната жалба срещу решение № 70/27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 931/2022 г. по описа на Окръжен съд - София, който е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, по който Апелативен съд - София е ответник. Настоящият съдебен състав на ВКС споделя разрешението, дадено от състав на ВКС, ІV ГО с определение № 1160/17.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1319/2023 г. С това определение е прието, че разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ (нов - ДВ, бр. 94/2019 г.) е въведена от законодателя, за да приведе правилата за разглеждане на делата по деликтните състави в ЗОДОВ в съответствие с чл. 6, § 1 КЗПЧОС, който установява правото на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Прието е, че за изясняване на действителния разум и съдържание на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ значение имат решенията по чл. 6, § 1 КЗПЧОС на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), както и решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) по чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото искът по чл. 4, § 3 ДЕС/по чл. 2в ЗОДОДОВ се разглежда също по особените (облекчени) правила в Специалния закон. В цитираното определение, след позоваване на решения на ЕСПЧ и СЕС, е прието, че тълкуването в смисъла, произтичащ от правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и по чл. 47 ХОПЕС на справедлив и ефективен процес, налага да се приеме, че чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ се прилага съответно и за въззивния съд, когато апелативният съд, на когото общите правила в ГПК възлагат разглеждането на частната жалба по инстанционна проверка, е ответник по този иск и искът е предявен след влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (Обн., ДВ, бр. 94/2019 г.). Направено е заключение, че в този случай апелативният съд-ответник по иска с правно основание чл. 2в ЗОДОВ е длъжен да изпрати делото на най-близкия функционално компетентен апелативен съд. Съобразявайки приетото в цитираното определение, настоящият съдебен състав намира по процесния спор следното: В исковата молба ищцата – Р. Б. М. е посочила, че ответникът – Софийски апелативен съд, чрез магистрати от съда, е нарушил правото й, регламентирано в чл. 6, § 1 КЗПЧОС на справедлив процес и на ефективна защита, поради това предявява иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ. Първоинстанционният Окръжен съд-София е постановил решение, с което е отхвърлил предявения от ищцата иск, като последната е сезирала Апелативен съд-София с въззивна жалба срещу решението. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ препятства разглеждането и решаването на делата по деликтните състави на ЗОДОВ от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес, като целта й е да гарантира на ищеца достъп до независим и безпристрастен съд съгласно изискването на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Изложеното налага да се приеме, че чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ се прилага съответно и в производството по жалба срещу решение на първоинстанционния съд, който е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ с ответник – апелативен съд, комуто общите правила по ГПК възлагат разглеждането на въззивната жалба по инстанционна проверка на постановеното първоинстанционно решение. Да се приеме, че чл. 7, ал.2 ЗОДОВ не се прилага за въззивното производство би довело до нарушаване на целта на разпоредбата - да гарантира на ищеца достъп до независим и безпристрастен съд и до отричане ролята на въззивния съд, който е втори съд по същество - той не извършва контролна дейност, а сам разрешава отнесения пред него правен спор, длъжен е да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото. Следователно, за да се гарантира безпристрастност и ефективна съдебна защита, въззивният съд, който разглежда жалбата и същевременно е и ответник по иска, следва да изпрати делото на най-близкия функционално компетентен въззивен съд. Предвид изложеното, компетентен да разгледа по същество подадената въззивна жалба срещу решение № 70/27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 931/2022 г. по описа на Окръжен съд-София е Апелативен съд - Пловдив. Воден от горното, настоящият състав на ВКС