Решение № 6864 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 311/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на С. Н. П. от гр. Варна, чрез адв. И. Златев от САК, против Решение № 11058/14.10.2025г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 1287/2025г., с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-03-64/07.04.2025г. на директора на ТП – Варна на НОИ в частта, с която е отхвърлена жалбата й с вх.№ 1012-03-238/07.03.2025г. срещу Разпореждане № 031-00-6537-4/06.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП - Варна на НОИ в частта му, с която на основание чл.114 ал.3 вр. чл.114 ал.2 т.2 от КСО П. е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 6867,36 лв. за периода 01.01.2017г. до 31.04.2017г. Твърди се незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и по същество - отмяната на Решение № 2153-03-64/07.04.2025г. на директора на ТП – Варна на НОИ в обжалваната част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ТП – Варна на НОИ не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение АС Варна е отхвърлил жалбата на П. против Решение № 2153-03-64/07.04.2025г. на директора на ТП – Варна на НОИ в частта, с която е отхвърлена жалбата й с вх.№ 1012-03-238/07.03.2025г. срещу Разпореждане № 031-00-6537-4/06.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП - Варна на НОИ в частта му, с която на основание чл.114 ал.3 вр. чл.114 ал.2 т.2 от КСО П. е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 6867,36 лв. за периода 01.01.2017г. до 31.04.2017г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна следното: С Разпореждане № 031-00-6537-1/29.11.2016 г. на П. е било отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в размер на 47,69 лева дневно. В резултат на извършена проверка на дружеството - осигурител „Де Консулт 13“ ЕООД, гр. Варна за установяване упражнявана ли е била стопанска дейност и имало ли е основание за възникване на осигуряване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за наетите по трудово правоотношение лица /между които и С. П./, е било установено, че липсват доказателства за полагане на труд от лицата, респ. упражняване на трудова дейност, респ. осигуряване на лицата съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО за периода 01.11.2015 г. до 31.08.2019 г., поради което на основание чл. 9, ал. 1 от КСО на същите не може да бъде признато времето за осигурителен стаж и доход, като лица осигурени за всички осигурителни социални рискове, както и произтичащите от това права. След втора проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Де Консулт 13“ ЕООД, завършила с издаването на Констативен протокол № КВ 5 03 01403136/03.08.2023 г. за липса на доказателства за 15 лица /включително и за П./ за полагане на труд за периода от 01.06.2015 г. до 31.07.2016 г., т.е. не са осигурени лица по смисъла на чл. 10 от КСО и §1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не са извършвали трудова дейност при осигурителя, са били издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г. и на основание чл.4, ал.10 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. данните подадени по чл.5, ал.4 от КСО за посочения период са били служебно заличени. В резултат на заличените данни по чл.5, ал.4 от КСО, с Разпореждане № 031-00-6537-2/25.01.2024 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е било отменено Разпореждане №031-00-6537-1/29.11.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на С. Н. П. от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в размер на 47.69 лева дневно. С Разпореждане № 031-00-6537-3/25.01.2024 г. на ръководител ОБ при ТП-Варна на НОИ на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.54а, ал.1 от КСО е било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви идентични с тези на Разпореждане № 031-00-6537-2/25.01.2024 г. По жалба на П. срещу него директорът на ТП – Варна на НОИ е издал Решение № 2153-03-41/22.03.2024 г., потвърдено с Решение № 13011/04.12.2024г. по адм. дело № 876/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, влязло в сила на същата дата. С ново Разпореждане № № 031-00-6537-4 от 06.02.2025 г., на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, ръководителят „Осигуряване за безработица“ в ТП – Варна на НОИ е разпоредил С. П. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в размер на 11970.19 лева. По подадена от последната жалба директорът на ТП - Варна на НОИ е постановил Решение № 2153-03-64 от 07.04.2025 г., с което е отменил разпореждането в частта, с която на основание чл. 114, ал. 3 вр. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, П. е била задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 5 102,83 лв. за периода от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г.; и е отхвърлил жалбата срещу същото в частта, с която на основание чл. 114, ал. 3 вр. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, П. е била задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 6867, 36 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. За да отхвърли жалбата в тази част, органът се е позовал на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО за наличие на основания за спиране на давността, съответно през периодите на провеждани административни производства, както и съдебното производство по адм. дело № 876/2024 г., имащи отношение към издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по КСО. Прието е било от органа, че давността за задължението за периода 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. е започнала да тече на 01.01.2018 г., спряла е за период от 2 години, 1 месец и 16 дни, и е изтекла на 17.02.2025 г., поради което задължението не е било погасено по давност. С обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт АС – Варна е приел, че решението на ръководителя на ТП – Варна на НОИ в оспорената му част, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя за осигуряването за безработица, с което е разпоредено възстановяване на неоснователно платено обезщетение за безработица за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г., са законосъобразни като издадени от компетентни административни органи, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Първоинстанционният съд е изложил в мотивите си, че административният орган правилно е приложил разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и ал.5 от КСО, приемайки, че вземането на НОИ за неоснователно изплатеното парично обезщетение на П. за безработица за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. не е било погасено по давност към момента на издаване на разпореждането за възстановяването му, тъй като петгодишният давностен срок, който е започнал да тече на 1 януари следващата година – 2018г. и е следвало да изтече на 31.12.2023 г., не е изтекъл към момента на издаване на Разпореждане № № 031-00-6537-4 от 06.02.2025 г. на ръководителя за осигуряването за безработица, тъй като в рамките на този срок давността е спряла да тече поради образувано административно производство, в преюдициална зависимост с процесното разпореждане, по смисъла на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО. За такова спиращо давността производство, административният съд е приел административното производство за възстановяване във фонда на ДОО на добросъвестно получено ПОБ, започнало на 04.12.2019 г. с Протокол за извършена проверка № П-03000319150220-073-001/04.12.2019 г. на НОИ, от който се установява, че от С. П. не са представени документи и писмени обяснения, т.е. когато жалбоподателката е била уведомена за образуваното производство от НОИ. В заключение е достигнал до извода, че от тази дата погасителната давност е спряла и не е продължила да тече, и доколкото разпореждането за възстановяване на добросъвестно полученото ПОБ за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. е било издадено преди изтичане на регламентираната в чл. 115, ал. 1 от КСО относителна и абсолютна погасителна давност, установеното с него вземане на НОИ за неоснователно изплатено парично обезщетение не е погасено по давност, респективно възражението на оспорващия, направено в жалбата до директора на ТП – Варна на НОИ, в тази насока правилно е било отхвърлено от органа като неоснователно. Решението е неправилно. При правилно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел неправилни правни изводи, поради неточното тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми, и конкретно на тези, свързани с института на погасителната давност. В случая по делото е безспорно,че с Разпореждане № 031-00-6537-1/29.11.2016 г. на жалбоподателката е било отпуснато ПОБ за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в размер на 47,69 лева дневно. С влязло в законна сила Решение № 13011/04.12.2024 г. постановено по адм. дело № 876/2024 г. по описа на Административен съд Варна е била отхвърлена жалбата на С. Н. П. против Решение № 2153-03-41/22.03.2024г. на Директора на ТП-Варна на НОИ, с което са били отхвърлени жалбите й против Разпореждане № 031-00-6537-2/25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването по безработица на ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е било отменено влязлото в сила разпореждане №031-00-6537-1/29.11.2016 г., с което е отпуснато ПОБ по чл. 54а от КСО и против Разпореждане № 031-00-6537-3/25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването по безработица на ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 от КСО й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. За да отхвърли жалбата на П. и потвърди решението на административния орган в оспорената част, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО за отмяна на влезлия в сила административен акт /Разпореждане № 031-00-6537/31.10.2016 г. на органа по осигуряване/, при условията и по реда на на чл. 54ж, ал. 2 от КСО, предоставящ правна възможност влязлото в сила разпореждане по ал. 1 да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. В тази връзка съдът е преценил, че по отношение на П. са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото на изплатеното парично обезщетение за безработица, съответно за възстановяване на добросъвестно получените от жалбоподателката суми за ПОБ за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. Относно възражението на жалбоподателката за погасяване на задължението й по давност, съдът е приел, че доколкото спорът се отнася за парични обезщетения, дължими за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г., погасителната давност за задължението е започнала да тече на 01.01.2018 г. и 5-годишният давностен срок по чл. 115 ал.1 от КСО е следвало да изтече на 31.12.2023 г. вкл., но тъй като в рамките на този срок е настъпило спиране на давността по смисъла на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО, давностният срок не е изтекъл към момента на издаване на разпореждането за възстановяване на добросъвестно получените от жалбоподателката суми за ПОБ и задължението й не е било погасено по давност. За да достигне до този извод, АС – Варна е възприел започналото на 04.12.2019 г. с Протокол за извършена проверка № П-03000319150220-073-001/04.12.2019 г. на НОИ административно производство за възстановяване във фонда на ДОО на добросъвестно получено ПОБ /от който се установява, че от С. П. не са представени документи и писмени обяснения, и съдът е приел, че същата е уведомена за образуваното производство от НОИ/, като производство по смисъла на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО, от началната дата на което - 04.12.2019 г. погасителната давност е спряла и впоследствие не е продължила да тече. Посочил е, че не е изтекла 5-годишната погасителна давност по отношение на вземането на НОИ за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017г., предмет на образуваното пред него съдебно производство. В заключение, за да обоснове правилността на оспорения пред него административен акт, съдът е изложил, че погасителната давност, която е следвало да изтече на 31.12.2023 г. включително, е спряна и доколкото разпореждането, с което оспорващата е задължена да възстанови добросъвестно полученото ПОБ за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г., е издадено преди изтичане на регламентираната в чл. 115, ал. 1 от КСО относителна и абсолютна погасителна давност, то установеното с него вземане на НОИ за неоснователно изплатено парично обезщетение не е погасено по давност. Макар и правилно да е определил началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност за задължението – 01.01.2018г., останалите констатации и изводи на съда относно възражението на жалбоподателката П. са несъответни на точното тълкуване и прилагане на закона. Неправилен е изводът на съда, че 5-годишният давностен срок е следвало да изтече на 31.12.2023г., тъй като прецизното му изчисляване сочи на датата 01.01.2023г. Неправилно е определен и срокът, за който съдът е приел, че е налице спиране на давността по смисъла на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО. Съгласно нормата на чл. 115, ал. 1, изречение първо от КСО, вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Давността спира да тече, при обжалване - докато продължава спорът относно вземането; или когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс /чл. 115, ал. 5, т. 1 и т. 2 от КСО/. Именно на разпоредбата на чл. 115, ал. 5 от КСО /в сила от 01.01.2014 г./ се е позовал първоинстанционният съд, приемайки посоченото по-горе административно производство като спиращо давността с аргумента, че изискването за преюдициална зависимост между него и издаването на разпореждане или отпускането на парично обезщетение или помощ в случая е налице. Този извод обаче, не се споделя от настоящия съдебен състав. Неправилно АС – Варна е възприел започналото на 04.12.2019 г. с Протокол за извършена проверка № П-03000319150220-073-001/04.12.2019 г. на НОИ административно производство за възстановяване във фонда на ДОО на добросъвестно получено ПОБ, като производство по смисъла на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО, от началната дата на което - 04.12.2019 г. погасителната давност е спряла и впоследствие не е продължила да тече. Необосновано е било прието като относимо констатираното с протокола обстоятелство, че от С. П. не са били представени документи и писмени обяснения, т.е., че същата е била уведомена за образуваното производство от НОИ, тъй като тя не е била страна в това административно производство. Съдът е достигнал и до неправилния извод, че извършените от НОИ действия по възстановяване във фонда на ДОО на добросъвестно получено от осигуреното лице парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО представляват едно единствено административно производство. Основателни са възраженията на касатора, че са били проведени множество административни производства, само по две от които С. П. е била страна, както и едно съдебно производство - по адм. дело № 876/2024 г. по описа на Административен съд Варна, по което е било постановено Решение № 13011/04.12.2024 г. По всички останали административни производства /включително и по свързаните с издаване на задължителните предписания за заличаване на данни по чл.5 ал.4 от КСО/ П. не е била страна, въпреки че от нея са били искани обяснения и в тази връзка е била уведомявана, но единствено за даване на обяснения. Доколкото в тях са извършвани проверки на работодателя/осигурителя и са издавани актове, както на него, така и на трети за настоящия спор физически лица, а не на С. П., тези производства са неотносими към жалбоподателката. В тази връзка незаконосъобразен е изводът, че по времето на тези производства давността относно задължението на П. е спряла да тече. Правилният извод, до който е следвало да достигне първоинстанционният съд при точно тълкуване и прилагане на закона е, че към момента на издаване на оспореното Разпореждане № 031-00-6537-4/06.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП - Варна на НОИ, вземането на НОИ за неоснователно изплатено парично обезщетение на П. за периода от 01.01.2017 г. до 31.04.2017г. е било погасено по давност. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата на П. против Решение № 2153-03-64/07.04.2025г. на директора на ТП – Варна на НОИ в частта, с която на основание чл.114 ал.3 вр. чл.114 ал.2 т.2 от КСО е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 6867,36 лв. за периода 01.01.2017г. до 31.04.2017г., АС-Варна е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. Вместо отмененото съдебно решение следва да бъде постановено по същество друго, с което оспореният пред първата инстанция административен акт да бъде отменен. При този изход на делото е основателно искането на касатора за заплащане на разноски за двете инстанции, които следва да бъдат присъдени в размер на 526,63 евро, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи възнаграждение за един адвокат и заплатена д.т. за касационното производство, както и сумата от 516,40 евро - разноски за първата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение