Определение № 4921 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2486/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на адв. Н. Д. Д., личен [номер] при Софийска адвокатска колегия и адв. А. Ю. М., личен [номер] при Софийска адвокатска колегия, против Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет /ВАдС/, обнародвана в Държавен вестник бр.14/18.02.2025 г. Изложени са доводи за нищожност на оспорената Наредба като постановена извън пределите на материалната компетентност на Висшия адвокатски съвет, предоставена с разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Прави се искане за прогласяване нищожността на Наредбата или евентуално за нейната отмяна като незаконосъобразна. Претендират се разноски. В жалбата се съдържа искане по чл.190, ал.1 АПК за спиране на изпълнението на оспорената Наредба, обосновано с твърдения за възможността да настъпят значителни или труднопоправими вреди за адвокатите и техните клиенти, изразяващи се в нереализирани доходи, съотв. в непризнати разходи, при действието на нищожната Наредба. Допълнително, сочените вреди се свързват и с потенциалната възможност за водене на искови съдебни производства относно разноските по делата. С писмо изх. № 181/05.03.2025 г. на председателя на ВАдС е изпратена административната преписка във връзка с приемането на оспорената наредба. При горните данни и след осъществена проверка за редовност и допустимост на оспорването, с определение от 24.03.2025 г., настоящият съдебен състав е оставил производството без движение, с указания към жалбоподателите да уточнят предмета на оспорване - дали оспорват Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ бр.14/18.02.2025 г. или съответните изменени или допълнени текстове на Наредбата, както и допълнителните и заключителни разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да посочат в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт, тъй като са предявили искане освен за прогласяването му за нищожен, така и за неговата отмяна. С молба от 09.04.2025 г., депозирана в срока по чл. 158, ал. 1 АПК, оспорващите са посочили, че оспорват като нищожна Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в ДВ бр.14/18.02.2025 г., а основанието за незаконосъобразност на същата, поддържано при условията на евентуалност, е поради противоречието й с нормативен акт от по-висока степен, а именно с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Според жалбоподателите, оспорването на наредба за изменение и допълнение на действаща наредба е допустимо, в който смисъл сочат съдебна практика на ВАС като отричат приложимостта на практиката на Конституционния съд на РБ, формирана по искания за противоконституционност на закони, която считат за неотносима при оспорване на подзаконови нормативни актове. След преценка на доводите на оспорващите, обективирани в жалбата и уточняващата молба по делото, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира, че предявеното оспорване е недопустимо на основанията по чл.159, т.1 АПК и по чл.158, ал. 3 АПК вр. с чл.196 АПК. Съображенията са следните: Оспорената Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е влязла в сила предвид обнародването й в Държавен вестник, бр.14/18.02.2025 г. /арг. чл.41, ал.1 вр. с чл.39, ал.1, т.4 ЗНА/. Видно е, че жалбоподателите адв. Н. Д. Д. и адв. А. Ю. М. са оспорили Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на 04.03.2025 г. към момент, в който внесените в нея изменения и допълнения са влезли в сила, от което следва, че Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. няма характер на самостоятелен подзаконов нормативен акт и не е годен предмет на съдебно оспорване по реда на чл.185 и сл. АПК. Съгласно чл. 185, ал. 1 АПК, на оспорване пред съд подлежат подзаконовите нормативни актове. Според дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Актовете за изменение и допълнение на нормативни актове не съдържат автономни правила за поведение и правният им ефект се изчерпва с внасянето на предвидените промени в изменените нормативни актове. След изтичане на срока за влизане в сила на направените изменения и/или допълнения, нормативният акт придобива друго съдържание и продължава да действа според новата редакция на изменените и/или допълнени разпоредби. Противно на тезата на оспорващите, всеки нормативен акт за изменение и допълнение на друг нормативен акт, независимо от мястото му в йерархията на нормативните актове, обслужва действащия нормативен акт и има вторичен характер, поради което след влизането му в сила става част от нормативния акт, който изменя и допълва, от което следва, че надлежен предмет на оспорване са съответните изменени или допълнени текстове на нормативния акт. Предвид изложеното и съобразно доводите в жалбата и в уточнителната молба на оспорващите, настоящият съдебен състав приема за недопустима поради липса на предмет, предявената жалба срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Допълнителен аргумент в подкрепа на изводите за недопустимост на оспорването следва да се изведе от обхвата на обективните предели на съдебното решение, включително при обжалване на подзаконов нормативен акт. С произнасянето по отношение на акта, който вече е проявил правното си действие и е внесъл промени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактически не се постига отмяна на разпоредбите, уреждащи съответните обществените отношения, и те продължават да действат, тъй като не са предмет на оспорването и не са отменени. В изложения смисъл е налице константна практика на Конституционния съд, цитирана вече от настоящия състав, както и съдебна практика, формирана от ВАС /напр. решение № 9031/04.08.2021 г. по адм. д. № 10219/2020г., ІІІо; решение № 12921/16.12.2021 г. по адм.д. № 5387/2021 г., VІІІо. и др./. Действително, има произнасяне с решение по същество по жалба срещу предходна Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както сочат жалбоподателите, което решение обаче няма задължителен характер и не обвързва настоящия съдебен състав, задължен да извърши самостоятелна преценка за допустимост на оспорването. По отношение на преходните и допълнителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които могат да са предмет на оспорване, доколкото по правило запазват своето самостоятелно значение в рамките на изменената или допълнена наредба, недопустимостта на жалбата в случая произтича от бездействието на жалбоподателите във връзка с указанията за отстраняване на нередовностите на оспорването. Видно е, че в подадената уточняваща молба няма изявления в изложения смисъл и не са посочени изрично преходни и допълнителни разпоредби на наредбата като предмет на оспорване. Налице е основанието за недопустимост по чл.158, ал.3 АПК. По горните съображения, съдът приема жалбата за недопустима и я оставя без разглеждане като прекратява производството по делото. Вследствие резултата по оспорването, предявеното искане по чл.190, ал.1 АПК за спиране на изпълнението на процесната Наредба също следва да се остави без разглреждане. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,