Определение № 644 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2354/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД срещу разпореждане №523/15.07.2022г., постановено по в.ч.гр.д. №311/2022г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което е върната частната му касационна жалба вх.№5526/12.07.2022г. против постановеното по същото дело определение №272/11.07.2022г. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно, като поддържа, че в конкретния случай не е приложимо разрешението, дадено с ТР №1/2013 от 09.12.2013г., по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, относно обжалваемостта на въззивното определение за потвърждаване на определение за отказ за конституиране на трето лице помагач. Ответниците по жалбата не вземат становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С определение №272/11.07.2022г., постановено по в.ч.гр.д. №311/2022г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, е потвърдено определение №594 от 29.03.2022г., постановено по гр.д. №3303/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено без уважение искането на „Юробанк България“ АД да бъде конституирано в производството като трето лице-помагач на ответника „Ел Естейт“ ЕООД. На 12.07.2022г. е депозирана частна касационна жалба вх.№5526/12.07.2022г. от „Юробанк България“ АД за отмяна на определението на Апелативен съд- Пловдив. С обжалваното разпореждане администриращият съд връща частната касационна жалба, като излага изрични мотиви, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалванато разпореждане е правилно. Съгласно разясненията, дадени в т.9а на ТР №1/2013 от 09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Производството е двуинстанционно, тъй като определението на въззивния съд не е от кръга на определенията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК- не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие. При отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл.218 и чл.219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Изложените от жалбоподателя доводи, че в случая не са приложими разясненията, дадени с горецитираното тълкувателно решение, тъй като за него не съществувала възможност да предяви отделен иск, са неоснователни. ОСГТК на ВКС приема, че встъпването на третото лице като подпомагаща страна е средство за защита на неговите права срещу неблагоприятните последици, които биха настъпили за него при неправилно решение по спора. Конституирането на третото лице има за цел да го обвърже в отношенията му със страната, на която помага със задължителната сила на мотивите на решението. При недопускане на третото лице- помагач в процеса производството между главните страни продължава, като постановеното решение няма да има установително действие в отношенията между недопуснатото до участие трето лице и главната страна. Ако се възприемат изложените от жалбоподателя аргументи, би следвало да се стигне до извод, че по отношение на него не са били налице предпоставките на чл.218 ГПК. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че разпореждането на въззивния съд за връщане на частната касационна жалба срещу постановеното от него въззивно определение за потвърждаване на отказа за конституиране на „Юробанк България“ АД като трето лице помагач по гр.д. №3303/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение