Решение № 1595 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8549/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител гл. юрк. Рафаилов против решение № 333 от 20.03.2025 г., постановено по адм. д. № 71/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменена заповед № РД-Е113-01-231 от 06.02.2024 г. на управителя на НЗОК и делото е изпратено като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество по заявление вх. № Е113-01-296 от 11.03.2022 г., подадено от Д. С. М. като родител и законен представител на малолетния В. В. К., в срок до един месец от влизане в сила на съдебното решение, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебния акт. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в касационната жалба и в представени писмени бележки възражения и доводи се иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде потвърден, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - Д. С. М., в качеството на родител и законен представител на малолетния В. В. К., чрез пълномощника адв. М. Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението, като се иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на сторените разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). По делото, за разглеждане в настоящото производство е присъединена и частна жалба от адв. М. Петрова, процесуален представител на Д. С. М., в качеството на родител и законен представител на детето В. В. К., с която е оспорено определение № 751 от 25.06.2025 г. постановено по адм. дело № 71/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат М. Димитрова от Адвокатска колегия - София. Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на оспореното определение, като иска неговата отмяна и осъждане на НЗОК да заплати в нейна полза адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът по частната жалба - управителят на НЗОК, чрез процесуален представител юрисконсулт Рафаилов в писмен отговор излага становище за законосъобразност и правилност на обжалваното определение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-Е-113-01-231 от 06.02.2024 г. на управителя на НЗОК, с която се отказва одобряване на заплащане на заявена медицинска услуга по заявление с вх. № Е113-01-296 от 11.03.2022 г., а именно: комплексна медицинска услуга, която включва възможност за едновременно провеждане на неврохирургична и ортопедична операция /[заличен текст]/ с последваща съобразена с нуждите на детето физиотерапия. Към 2022 г. не е имало възможност за заявяване на лечение в България, което обстоятелство е дало повод да не се откаже лечението, но вместо исканото комплексно лечение в САЩ, е издадено разрешение - формуляр S2 за консултативен преглед във Франция. От фактическа страна по делото е установено, че от Д. С. М., в качеството й на родител и законен представител на детето В. В. К., е подадено заявление № 113-01-296 от 11.03.2022 г. по реда на чл. 82, ал.1а, във връзка с ал. 3 от Закона за здравето, като заявителят е кандидатствал за одобряване на заплащането на медицински и други услуги, цитирани в офертата на Детска болница „Сейнт Луис”, САЩ, които включват: [заличен текст], шини и оборудване като проходилки и бастуни, и физиотерапия за един месец след операциите, както и заплащане на транспортните разходи и престоя в болничното заведение. Подаденото заявление е в хипотезата на чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и чл. 2 от Наредба № 2 от 27.03.2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредбата). Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата предвижда, че заплащане на услугите по чл. 1, ал. 1 в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария се допуска по изключение, когато е необходимо прилагане на метод или технология, която не се прилага в държава - членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, ако е утвърден от медицинската наука и практика в държавата и при прилагането й по отношение на пациентите се отчита резултат в полза на пациентите. С решение по протокол № Е113-06-778 от 14.03.2022г. специализираната постоянно действаща комисия по чл. 27, ал. 1 от Наредбата на основание чл. 29, ал. 3 от Наредбата е изискала протокол от Лечебно-контролна комисия (ЛКК) по неврохирургия от изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, гр. София и протокол от ЛКК по Детска ортопедия и травматология от изпълнителния директор на УСБАЛО „Професор Байчо Байчев“ ЕАД, гр. София. С решение по протокол № Е113-06-1363 от 26.04.2022г. е изискан протокол от ЛКК по неврохирургия от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД, гр.София. В становище на ЛКК при УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД, Клиника по неврохирургия, с изх. № 71 от 04.05.2022г., и в становище на ЛКК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, Клиника по неврохирургия, с изх. № 205 от 30.05.2022 г., са заявили, че на този етап в Република България няма комбиниран интердисциплинарен подход при лечението на такъв тип заболявания. Извършени са малък брой оперативни интервенции в тази последователност с ограничен опит с тази методика. Поради това е изложено становище за провеждането на лечението в чужбина. С протокол № Е113-06-2249 от 22.06.2022 г. специализираната постоянно действаща комисия на основание чл. 28, ал. 1 от Наредбата е изискала доклади от външни експерти. С оглед представените експертни становища и доклади, комисията на основание чл. 33, ал. 1 от Наредбата е приела, че следва да се изиска оферта от Университетска болница „Жена, майка и дете“, гр. Лион, Франция. С решение по протокол № Е113-06-3670 от 10.10.2022 г. Комисията приема, че са налице предпоставките за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване (формуляр S2), предвидени в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета на 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност на детето В. В. К. в Университетска болница „Жена, майка и дете“, гр. Лион, Франция. На основание решението на комисията по чл. 27, ал.1 от Наредба № 2 управителят на НЗОК е издал Заповед № РД-Е113-01-1469 от 11.10.2022 г., с която се разрешава издаване на формуляр за планово лечение, извън държавата-членка по пребиваване /формуляр S2/, по реда на Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, за извършване на диагностични и лечебни процедури/ мултидисциплинарен консултативен преглед/ на детето В. К. в Университетска болница „Жена, майка и дете“ в гр. Лион, Франция, считано от 27.04.2023 г., съгласно представената Оферта и се одобрява заплащането на услуги по чл. 8, ал.1 от Наредбата за транспорт и престой на детето и един негов придружител, и преводачески услуги при необходимост. Заповедта е оспорена по съдебен ред и с решение № 1819 от 21.03.2023 г. по адм. дело № 10090/2022 г. по описа на АССГ подадената жалба е отхвърлена като неоснователна. Решението е обжалвано по касационен ред, като с решение № 12348 от 12.12.2023 г. по адм. дело № 6463/2023 г. на Върховния административен съд е отменено и вместо него е постановил прогласяване на нищожността на заповед № РД-Е-113-01-1469 от 11.10.2022г. на управителя на НЗОК и е изпратил делото като преписка на Управителя на НЗОК за разрешаване на въпроса по същество в срок от един месец от получаването. След прогласяване на нищожността на заповед № РД-Е-113-01-1469 от 11.10.2022г. е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № РД-Е-113-01-231 от 06.02.2024 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано одобряване на заплащане на заявена медицинска услуга по заявление с вх. № Е113-01-296 от 11.03.2022 г., подадено от Д. С. М., родител и законен представител на детето В. В. К.. Видно от мотивите на заповедта административният орган е приел, че е налице отрицателна предпоставка за уважаване на искането. Посочва се, че в изпълнение на указанията на съда е извършена преценка за установяване наличието на изключенията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/2019 г. за заплащане на услуги в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, а именно прилагането на метод или технология, която не се прилага в държава-членка. Административният орган е приел, че „[заличен текст], която се прилага в Детска болница „Сейнт Луис“ гр. Мисури, САЩ, като метод или технология се прилага също и в редица неврохихургични клиники в Европейския съюз и в Швейцария, в това число и в България. Посочено е също така, че заявените медицински услуги - „[заличен текст]” и [заличен текст] могат да бъдат извършени своевременно в две лечебни заведения: УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД - Варна и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – София, които имат сключени договори с НЗОК за изпълнение на дейности по клинична пътека [номер] „[заличен текст]“. Установено е, че и двете лечебни заведения са получили разрешение/лиценз за извършване на дейност, със съответни номера № МБ - 59 от 10.12.2018 г. и № МБ -112 от 07.12.2022 г. и са създадени необходимите условия, като техническа обезпеченост и подготвени екипи. По делото са представени писмени доказателства по силата на издадено съдебно удостоверение, като от УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД – Варна е постъпил отговор от 19.11.2024г., според който за периода от 2021г. до 2024г. не се откриват данни за пациенти под 18-годишна възраст, лекувани по КП [номер], с основна диагноза [заличен текст], както и за същия период не се откриват данни за пациенти под 18-годишна възраст, при които е приложено комплексно лечение чрез SDR, PERCS. От УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – София е представено писмо изх. № 108/21.01.2025г., според което оперативна интервенция СДР е извършена в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Св.Ив. Рилски“ на 19.04.2019г. при пациент под 18-годишна възраст, по Клинична пътека № 211, като в отговор с изх. №290 от 19.02.2025г. в периода 2021-2024г. не са постъпвали пациенти за комплексно лечение чрез SDR, PERCS. За да уважи подадената жалба и да отмени оспорената пред него заповед на управителя на НЗОК, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - управителя на НЗОК, в писмена форма и в срока по чл. 39, ал.1 от Наредба № 2/2019 г., но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, както и до постановяване на оспорения акт в противоречие с целта на закона. Според съда органът се е позовал на становище с вх. № Е113-05-487 от 09.01.2023 г. от Експертния съвет по специалност „Неврохирургия“ към МЗ, което не е по конкретното заявление, не е издадено от административен орган или специалист в рамките на процедурата по Наредбата и не е подкрепено с доводи откога хирургичната интервенция СДР се осъществява в Република България, какъв е опитът на референтните центрове за СДР в гр. София и гр. Варна и какъв е резултатът от прилагането на интервенцията от гледна точка на пациентите. Първоинстанционния съд е счел, че административният орган се е ограничил да изложи само становище от месец януари 2024г. на ЛКК по Неврохирургия към УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД - Варна и писмо от 31.01.2024г. от началника на Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД - София, без да коментира дадените по същото заявление противоположни становища на ЛКК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД - София, Клиника по неврохирургия, от 04.05.2022 г. и от 30.05.2022 г., с които лекарската комисия по конкретното заявление на Д. М. е дала заключение, че на този етап в Република България няма комбиниран интердисциплинарен подход при лечението на такъв тип заболявания. Извършени са малък брой оперативни интервенции в тази последователност с ограничен опит с тази методика. Поради това е уместно провеждането на лечението в чужбина и е допълнено,че от извършената от тях информационна справка, такъв специализиран център за провеждане на оперативно лечение /SDR- PERCS/ е детската болница в САЩ „Сейнт Луис“. Съдът е преценил, че въпреки наличието на период от около една година и половина между становища на ЛКК от 2022 г. и тези от януари 2024 г., нито от членовете на комисиите, нито от органа, се сочат факти и обстоятелства, които да обосновават професионално изоставяне на становищата, че в България няма комбиниран интердисциплинарен подход при лечението на такъв тип заболявания и че са извършени малък брой оперативни интервенции в тази последователност с ограничен опит с тази методика. Според първата инстанция представените в съдебното производство писма от УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ ЕАД – София също не установяват утвърдена медицинска практика. От приложените по делото доказателства и от съображенията в акта не се установява на какво се дължи същественото противоречие в становищата на експертите, относно възможността за осъществяване на лечението в България. Липсата на конкретна обосновка на нови факти и на анализ на дадените становища е довела и до немотивираност на заповедта. Решаващият съд е достигнал до извод, че в случая административният орган е отказал да одобри финансиране, без преди това да направи цялостна проверка на относимите факти и обстоятелства, като се е позовал на последните взети становища от структура, която не е регламентирана в Наредбата, но е дала заключение „по принцип“ за наличие на възможности за лечение в Република България, съответно е игнорирал становищата за одобряване на лечението на детето в САЩ, каквато е препоръката на ЛКК при УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД, Клиника по неврохирургия. Според съда допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК водят до невъзможност да се установи безспорно дали лечението чрез метода СДР е в обхвата на задължителното здравно осигуряване, съответно дали се изключва приложението на Наредба № 2/2019 г, както и по коя клинична пътека следва да се осъществи и отчете интервенцията, и препятства съдебната проверка, относно наличието на изключението по чл. 2. ал. 1 от Наредбата. Съдът е счел, че по преписката не са събрани достатъчно категорични доказателства, от които да се направи извод, че лечението чрез посочения метод за лечение СДР може да бъде осъществено в Република България или в държава членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария. Според съда липсва компетентен, пълен и медицински обоснован отговор на въпроса, дали методът или технологията на лечение, прилагани според съответните специалисти в Република България и в клиники в ЕС е именно методът на лечение, предложен в офертата на Детска болница в „Сент Луис“, САЩ. Оспорената заповед противоречи и на целта на закона, тъй като засяга правата и законните интереси на малолетното дете в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - Смолян се основава решение № 333 от 20.03.2025 г., постановено по адм. д. № 71/2024 г., на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива. При постановяването на същото са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становищата по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето (ЗЗ) е установен в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 2 българските граждани имат право на заплащане на услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на НЗОК или които не могат да бъдат осигурени в страната, като съобразно ал. 4 от същия член, услугите по ал. 1 се заплащат след предварително одобрение от НЗОК, дадено по реда на тази наредба. От данните по делото се установява, че забавянето на лечението на детето не му дава възможност да се лекува в пълен обем според индивидуалните му нужди, като постановяването на отказ за одобрение на финансиране дни преди насрочената операция за 25.10.2022 г. в САЩ, което е наложило лечението на детето да бъде отложено за 2023 г. го ограничава с оглед наложителни консултативни прегледи и евентуална операция. Лекуващите лекари на детето единодушно посочват, че с по-ранното провеждане на лечението ще се овладеят физическите страдания от болките на детето, по-големи и навременни ще бъдат шансовете му да проходи. Правото на добра администрация е изисквало от страна на административния орган да се предприемат предвидените действия за гарантиране правата на лица, нуждаещи се от съответните медицински грижи. Спорният въпрос по делото е налице ли е изключението по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2, което да налага заплащане на лечение на детето в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, а именно в САЩ. Както правилно е преценил съда административният орган не е извършил задълбочена проверка на фактите и обстоятелствата по конкретния случай, не са изследвани предложения метод за лечение на В. В. К. в Детска болница „Сейнт Луис”, САЩ, и установената възможност за извършване на „[заличен текст]” и [заличен текст] (при необходимост) на територията на Република България в УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД - Варна и УМБАЛ „Св.Ив. Рилски“ ЕАД – София, относно това дали методът е идентичен, какви са етапите на лечението, включително възстановителния период, какви методи и практики се използват и дали същите са еднакво щадящи за детето, не е обсъден и преценен възстановителния период, както и къде е най-подходящо да се осъществи той. В постъпилите писма от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ - София същите са посочили, че няма данни за извършване на гореописаното лечение на лица под 18-годишна възраст. След изясняване от органа на фактите и обстоятелствата, настъпили след издаване на оспорената заповед, следва да се извърши преценка относно приложимата хипотеза във връзка с подаденото заявление за лечение в чужбина на детето В. В. К., респективно да се съобразят нормативно установените условия и ред за заплащане на вече извършените медицински услуги. Нарушаването на предвиденото в чл. 35 и чл. 36 от АПК от страна на административния орган е основание да се приеме, че същият не е събрал и оценил всички относими доказателства и въз основа на тях не е успял да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се мотивира защо счита, че лечението не следва да се провежда в Детска болница „Сейнт Луис”, САЩ. Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от Закона за здравето, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. С оглед на изложените по-горе от настоящия съдебен състав съображения, релевираните от касационния жалбоподател доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По отношение на подадената частна жалба от Д. С. М., родител и законен представител на малолетния В. В. К., чрез адв. М. Петрова, срещу определение № 751 от 25.06.2025 г. постановено по адм. дело 71/2024 г. постановено по искане за допълване на решение № 333 от 20.03.2025 г. по адм. дело № 71/2024 г., съдът е установил че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв с исковата молба и с молба с вх. № 391/20.02.2025г. преди последното съдебно заседание по делото, процесуалният представител адв. Петрова е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв урежда ред за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл. 78 ГПК. В разглежданата хипотеза не се търсят реално направени от страната разноски. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Ал. 2 на същата норма предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Административен съд – Смолян е установил, че процесуалният представител на Д. С. М., родител и законен представител на малолетния В. В. К., не е представил договор за правна защита и съдействие или друг документ, който да доказва, че между страните е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ. Съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързват съда. При отсъствието на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретна хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв, в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита по делото, няма основание на пълномощника – адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. След като не е имало основание в първоинстанционното производство ответникът да бъде осъден за разноски първоинстанционният съд правилно е отхвърлил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на правния спор, основателно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. Димитрова от Адвокатска колегия - София, за оказана безплатна адвокатска помощ за касационното производство на материално затруднено лице, съгласно вписаното в договора за правна помощ и съдействие правно основание за безплатна помощ - чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. От пълномощника е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като е представен договор за осъществяване на правна помощ от 11.06.2025 г. По изложените по-горе съображения, в случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 февруари 2025г.), поради което юридическото лице, в структурата на което е касаторът, следва да бъде осъдено да заплати на адвокат М. Димитрова от Адвокатска колегия - София възнаграждение в размер на 1000 лв. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,