Определение № 763 от 30.12.2009 г. на ВКС по д. № 529/2009 г.

Производството е по чл.218а, ал.1,б.”в” ГПК/ отм./, във вр. с §2, ал.9 ПЗР на ГПК. Образувано е по частната жалба на П. С. А. от гр. Г., Добричка област против въззивно определение на Добричкия окръжен съд № 131 от 25.03.2009 год., по ч.гр.д.0 261/2009 год., с което е обезсилено като недопустимо определение на Балчишкия районен съд № 253 от 31.08.2007 год., по ч.гр.д. № 328/2007 год. и издаден въз основа на същото изпълнителен лист, основан на чл.237, ал.1,б.”з” ГПК/ отм./ и е прекратено производството по делото. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. Според частния жалбоподател, доколкото местната подсъдност не е абсолютна процесуална предпоставка в производството по чл.242 ГПК/ отм./, то постановеният съдебен акт от родово компетентния съд не е недопустим, поради което доводът за нарушаване правилата за местна подсъдност при издаване на изпълнителен лист на горепосоченото несъдебено изпълнително основание, въведен от длъжниците не би могъл да бъде предмет на обсъждане в производството по чл.244 ГПК/ отм./ и като не е съобразил горното въззивният съд е постановил подлежащ на отмяна съдебен акт. Ответникът по частната жалба Г. И. Т. е възразил по допустимостта и основателността на същата, излагайки съображения, че наличието на постановен в съгласие с постоянната практика на ВКС въззивен съдебен акт, изключва допустимостта на искания касационен контрол. Останалите ответници не са взели становище в срока и по реда на чл.215, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с § 2, ал.9 ПЗР на ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно правомощията си по чл.218ж ГПК/ отм./, във вр с чл.218к ГПК/ отм./ и § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК, както и данните по делото, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.214, ал.1 ГПК /отм./ от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима. Обстоятелството, че молбата за издаване на изпълнителен лист е постъпила в канцеларията на Районен съд гр. Б. на 30.08.2007 год., т.е. преди 01.03.2008 год. обосновава правен извод, че в случая, по силата на създадената с § 42 от ЗИДГПК /ДВ бр.50/2008 год./ новела на § 2, ал.9 ПЗР на ГПК производството е подчинено на установения с отменения Гражданско процесуалния кодекс от 1952 год. процесуален ред. Следователно с постановяване на въззивното определение на Добричкия окръжен съд предвиденият в чл.244 ГПК/ отм./, във вр. с чл. 213, б.”б” ГПК/ отм./ двуинстанционен контрол над издадените по реда на чл. 242, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.237 ГПК/ отм./ съдебни актове е осъществен. Обезсилвайки първоинстанционното определение на Балчишкия районен съд за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание /чл.237, ал.1,б.”з” ГПК/ отм.//, предмет на подадената от П. А. частна касационна жалба, поради произтичаща от нарушаване правилата за местна подсъдност негова недопустимост въззивният съд се е произнесъл в рамките на възложените му от процесуалния закона правомощия на инстанция по същество – чл.217, ал.1 ГПК / отм./, а това от своя страна изключва възприемане на постановения във въззивното производство съдебен акт за преграждащ развитието на производството по делото и наличие на процесуална възможност за последващ инстанционен контрол от страна на ВКС по реда на чл.218а, ал.1,б.”в” ГПК/ отм./, в каквато насока е и изрично приетото и в т.6 на ТР на ОСГК №1/2001 год.. С оглед гореизложеното частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като правно ирелевантно в тази вр. се явява даденото в обратен смисъл в диспозитива на обжалваното определение указание на въззивния съд за неговата обжалваемост. Доколкото същото не е възприето от законодателя за създаващо самостоятелно основание за обжалване на въззивния съдебен акт, то не би могло да бъде съобразено при преценка допустимостта на частната касационна жалба. Отделен в тази вр. остава въпросът, че с оглед приетото в обжалваното определение ДОС, след прекратяване на образуваното пред БРС производство по ч.гр.д. № 328/2007 год. и обезсилване на издадения изп. лист, е следвало да се произнесе по изпращане молбата на взискателите на компетентния за разглеждането и съд, но този въпрос не е предмет на настоящето производство, а и пропускът е отстраним, вкл. след връщане на делото на с.с. служебно или по изрична молба на молителя. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС