Определение № 185 от 08.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 332/2024 г.

Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд – Бургас и Районен съд – Айтос по н. ч. х. д. № 136/2024 год. по описа на последния съд. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: Производството по делото е образувано в Районен съд – Бургас по тъжба на В. И. Е. против Д. Т. Д. за престъпление по чл. 147 от НК. В тъжбата се поддържа, че на 06. 07. 2023 год. подсъдимият е депозирал писмо по н. ч. х. д. № 4564/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас, в което е посочил, че Е. е организирал и ръководил организирана престъпна група с цел убийството на Д.. С разпореждане № 1019/14. 03. 2024 год. съдията-докладчик по н. ч. х. д. № 1037/2024 год. (образувано по тъжбата на В. Е. против Д. Д.) е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като му било служебно известно, че престъплението е довършено в [населено място], където било местоживеенето на подсъдимия и където той разпространявал неистинските позорни обстоятелства. По тези съображения прекратил съдебното производство и изпратил делото на Районен съд – Айтос, като освен това посочил, че са налице и предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като и страните, и свидетелите, чийто разпит бил предстоящ, били с местоживеене в [населено място]. От своя страна докладчикът по образуваното в Айтоски районен съд н. ч. х. д. № 136/2024 год. също е отрекъл компетентността си по съображения, че престъплението е довършено там, където клеветническите твърдения са станали достояние на трети лица, а съгласно посоченото в тъжбата това е [населено място]. При тази фактическа обстановка Върховният касационен съд намира, че спорът за подсъдност следва да бъде разрешен в полза на Районен съд – Айтос. Чл. 36 от НПК въвежда като критерий за определяне на местната подсъдност мястото, където е извършено, респ., довършено деянието, предмет на наказателното производство, а съгласно чл. 42, ал. 1 от НПК съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. Преценката дали делото е подсъдно на съда не може да се основава на други факти, които не се съдържат в сезиращия документ, независимо дали те са служебно известни на докладчика или знанието за тях е получено по други канали. Ето защо поначало аргументацията на докладчика от Бургаския районен съд влиза в грубо противоречие със закона, а прочитът на тъжбата не оставя съмнение, че деянието е довършено именно в Бургас. Със сезиращия документ е инкриминирано деяние със строго определени фактически и правни параметри. Обвинението е за приписване на престъпление чрез изпращане на писмо по н. ч. х. д. № 4564/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас. В правната доктрина и съдебната практика еднозначно се приема, че изпълнителното деяние на чл. 147, ал. 1 от НК представлява довеждане на клеветническите твърдения (разгласяване на неистински позорни обстоятелства или приписване на престъпление, което не е извършено от наклеветения, какъвто е и настоящият казус) до знанието на друго лице. С факта на разгласяването, престъплението е довършено. С оглед изложеното определящо за преценката къде е извършено деянието се явява обстоятелството къде е мястото на разпространение на клеветата, т. е. къде се намира кръгът от лица, узнали за тези твърдения. Съгласно изрично посоченото в тъжбата това е [населено място], където се намира деловодството на съда, в който е депозирана молбата, съдържаща клеветническите твърдения. Именно там последните са станали достояние на трети лица. Ето защо компетентен да разгледа делото е Бургаският районен съд. Несъстоятелна е и другата претенция на докладчика от Районен съд – Бургас – делото да бъде изпратено на Айтоски районен съд, защото в района на този съд живеели страните и всички лица, чийто разпит бил предстоящ. В случая подсъдимият действително живее в [населено място], но това не е достатъчно за промяна на подсъдността. Условие за приложението на чл. 43, т. 1 от НПК е много подсъдими или свидетели да живеят в района на друг съд. Освен че подсъдимият е само един, тъжителят е поискал разпит само на един свидетел при довеждане, като не е посочено местоживеенето му, а и преценката дали да бъде допуснат зависи изцяло от състава, разглеждащ делото по същество. С оглед всички тези съображения делото следва да бъде изпратено на Районен съд – Бургас за разглеждането му и решаването му по същество.