Решение № 6526 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1538/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане от "Фарма-Сис" ООД за отмяна на влязло в сила Решение № 2219/07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1994/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, потвърдено с Решение № 584/22.01.2025 г., постановено по адм. дело № 7175/2024 г. по описа на ВАС, трето отделение, с посочено правно основание по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК.

Искателят моли решаващия състав да отмени влязлото в сила решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по искането за отмяна - Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуалния си представител оспорва като неоснователна молбата на искателя, моли съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледано по същество за неоснователно, по следните съображения:

Иска се отмяна на решение № 2219/07.03.2024 г., постановено по адм. д. № 1994/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, което е потвърдено с решение № 584/22.01.2025 г., постановено по адм. д. № 7175/2024 г. по описа на Върховен административен съд. С решението на Административен съд-Пловдив е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Българска агенция по безопасност на храните за заплащане на сумата от 609 524,47 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на обявяването за нищожен по съдебен ред (с Решение № 1967 от 08.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1396/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив) на административен акт с изх. № КВП-124/29.04.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ и изразяващи се в средната пазарна стойност на бракуваните и унищожени ветеринарномедицински продукти, описани в същия акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Със същото съдебно решение „Фарма-Сис“ ООД- гр. Пловдив е осъдено да заплати на Българска агенция по безопасност на храните разноски в размер на 26 700 лв.

Основното твърдение на молителя, с който обосновава основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, е, че са налице нови писмени доказателства (2 броя протоколи, посочени на стр. 5 от молбата), които не са били известни на насрещната страна и същата не знаела за тяхното съществуване. Посочва се, че молителят се е снабдил с тях “неофициално през месец ноември 2025 г. при преглед на документи от досието на дружеството, намиращо се в ОДБХ-Стара Загора. Подчертава се, че тези писмени документи имали пряко и решаващо значение за правния спор, който бил предмет по адм. д. № 1994/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Настоящият състав приема, че процесните три писмени документа - 3 броя протоколи, приложени към молбата за отмяна, не представляват "нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната” по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Този извод се обуславя от обстоятелството, че управителят на дружеството най-късно към дата 05.06.2023 г. е бил узнал за съществуването на тези писмени документи. Видно от приложения по делото Акт за установяване на административно нарушение № 2400232 от 30.05.2023 г., съставен от д-р В. И. Банов - гл. инспектор в отдел “ЗЖ” при ОДБХ-Стара Загора, същият е издаден против “ФАРМА-СИС” ООД, представлявано от управителя С. Х. П.. В процесния акт, от фактическа страна, е описано извършването на инспекция в обект за търговия на едро с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП), собственост на “ФАРМА-СИС” ООД, с дата на извършване на проверки: 13.02.2023 г. и 02.03.2023 г. В резултат на осъществената инспекция е дадено предписание да се представи протокол за бракуване на ВЛП по изискванията на чл. 318, ал. 2 от ЗВД за унищожените ВЛП, описани в приемно-предавателен протокол от 26.05.2022 г. между “ФАРМА-СИС” ООД и “БИО-С” ООД.

На последната страница от този АУАН са описани и процесните протоколи:

1. Копие от Протокол от проведена инспекция на обект за търговия на едро с ветеринарни лекарствени продукти (Образец КВМПИДВМС - 16А) от 13.02.2023 г.

2. Копие от Протокол от проведена инспекция на обект за търговия на едро с ветеринарни лекарствени продукти (Образец КВМПИДВМС- 16А) от 02.03.2023 г.

3. Копие от Протокол от проведена инспекция на обект за търговия на едро с ветеринарни лекарствени продукти (Образец КВМПИДВМС -16А) от 21.12.2022

На същата страница трета от АУАН е налице разписка, от която е видно, че С. Х. П., в качеството си на управител на “ФАРМА-СИС” ООД е удостоверил с подписа си, че е получил екземпляр от АУАН № 2400232 от 30.05.2023 г., като най-долу на страница 3-та е видно, че управителят на “ФАРМА-СИС” ООД е получил АУАН на 05.06.2023 г., като е положил и подписа си.

Горното безспорно установява, че управителят на “ФАРМА-СИС” ООД се е запознал със съществуването на процесните писмени доказателства най-късно на 05.06.2023 г., а не както се твърди в молбата за отмяна - през месец ноември 2025 г. На управителя на дружеството му е бил надлежно връчен АУАН на 05.06.2023 ,г., като същият е имал пълната фактическа възможност да прочете съдържанието му и да установи, че за извършените проверки за били съставяни нормативно предвидените протоколи.

По същество тези документи нито са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като са били съставени месеци преди провеждане на първо открито съдебно заседание по адм. д. № 1994/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, нито пък са такива, които да не са могли да бъдат известни на страната, тъй като процесното дружество, чрез неговия управител се е било запознало със съществуването на тези писмени документи най-късно на 05.06.2023 г.

В случая представените в настоящото производство писмени доказателства не са нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това означава, че въпреки процесуалната активност на страната тези нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства са останали неизвестни за него, но в същото време те са относими към предмета на спора и на крайния му резултат. В случая такива искателят не посочва и не представя. Поради всичко изложено съдът приема, че в разглежданата хипотеза не се установява наличие на нови факти, подкрепени с новосъздадени писмени доказателства от значение за делото. Ето защо липсват предпоставките за отмяна на атакуваните определения на основание чл. 239 т.1 от АПК.

Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли и по отношение основанието по чл. 239, т. 5 от АПК. Според посочената разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая искателят не е бил лишен по никакъв начин от участие в производството, по което е постановено определението, чиято отмяна се иска. При внимателен прочит на искането никъде не се съдържат фактически твърдения за наличието на предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК, дори напротив - молителят изрично подчертава, че е имал активно процесуално поведение по време на административния процес в неговата съдебна фаза - както пред Административен съд - Пловдив, така и пред ВАС. Поради това, не са налице и оснаванията за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по искането за отмяна, като предвид липсата на възражение за прекомерност от страна на искателя, следва да се присъдят разноски в размер на 17 139,98 евро, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,