Определение № 12507 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11489/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Г., чрез адв. Н. Русинов, срещу Определение № 10509/30.09.2025 г., постановено по адм. дело №1669/2025 г. по описа на Административен съд – Варна/АС – Варна/, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на длъжностно лице на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД да му предостави копия от договори за потребителски кредит с „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и всички съпътстващи го документи по негова молба от 15.06.2025 г., депозирана по електронен път. С определението молбата на Г. е изпратена на дружеството за произнасяне по компетентност, с начало на срока - датата на влизане на определението в сила. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Г. излага излага доводи, че обстоятелството дали заявлението му е доставено до адресата може да бъде установено единствено чрез назначаване на експертиза, която въпреки направеното искане от частния жалбоподател, не е назначена. При отказана експертиза и при липса на изясняване на всички факти и обстоятелства по делото, първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството и незаконосъобразно е постановил своя акт. Претендира разноски. Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД АД, представляван от Изпълнителните директори С. Петков и С. Бояджиев, чрез юриск. К. Клечерова, представя отговор до заявителя, ведно с изисканите от последния документи. С Разпореждане №11348/21.10.2025 г. АС - Варна е указал на адв. Русинов да мотивира правния интерес от обжалване на горецитираното определение за прекратяване на съдебното производство, предвид предоставената му в пълен обем информация. С молба от 27.10.2025 г. оспорващият И. Г., чрез адв. Русинов, е заявил, че поддържа частната жалба, като обосновава правния си интерес от обжалване на мълчалив отказ на администратора да се произнесе по изрично до него искане, тъй като едва след изпращане на молбата от АС -Варна е последвало произнасяне на административния орган. Висящ оставал въпросът за разноските, които следва да му бъдат присъдени, тъй като документите, съдържащи личните му данни, са представени след като Г. е упражнил правото си на жалба срещу мълчаливия отказ, платил е държавната такса, ангажирал е адвокат, като е подписал и договор за правна защита и съдействие. На 05.11.2025 г. е постъпило становище от ответната страна, в което се сочи, че определението на АС - Варна е правилно и законосъобразно, тъй като не е доказано от Г. заявлението му да е било доставено на дружеството - администратор. По отношение на искането за присъждане на разноски, ответникът изразява становище, че такива не се дължат, тъй като в хода на първоинстанционното съдебно производство е било установено, че администраторът не е бил валидно сезиран с молба от И. Г., съответно не е възникнало задължение за произнасяне. В този смисъл не е налице мълчалив отказ, което води до заключение, че дружеството не е дало основание за образуване на съдебното производство. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Определението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е недопустимо, тъй като администраторът не е бил сезиран с молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД на И. Г., поради което за дружеството не е възникнало задължение да се произнесе. Жалбата срещу мълчалив отказ по молба от 15.06.2025 г., депозирана по електронен път от И. Г., е оставена без разглеждане и съдебното производство е прекратено на основание чл.159, т.1 от АПК. Без да установи дали молбата от 15.06.2025 г., депозирана по електронен път, е постъпила по имейла на дружеството – администратор, първоинстанционният съд е приел, че такава не е постъпила, въпреки изрично направено искане от жалбоподателя за назначаване на съдебно-компютърна експертиза. След като ответникът твърди, че не е постъпила такава молба по електронната му поща, а оспорващият от своя страна представя писмени доказателства за изпращането на молба на 15.06.2025 г., но не и за постъпването й, в тежест на последния е да докаже, че надлежно е сезирал администратора, включително и с назначаването на съответната експертиза. Едва след установяване налице ли е постъпване на въпросната молба от 15.06.2025 г. административният съд може да извърши преценка за наличие на правен интерес у оспорващия, както и да се произнесе по искането му за разноски. Определението като неправилно следва да се отмени, а делото да бъде върнато на АС - Варна за продължаване на процесуалните действия – за проверка относно допустимостта на жалбата при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт относно приложимия закон. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение