Определение № 196 от 21.06.2018 г. на ВКС по д. № 4643/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Н. Н. – ответник по касационната жалба, за допълване на постановеното по делото опр. по чл.288 ГПК от 30.04.18 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с присъждане на разноските за адв. възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 лв.. Ответникът по молбата ДП „Държавно горско стопанство”, [населено място], я оспорва като неоснователна. Евентуално възразява за прекомерност на адв. възнаграждение. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, допустима е и отчасти основателна. Искането за разноски е направено своевременно с отговора на касационната жалба, част от който е и становището по допустимостта. На осн. чл.78, ал.1-3 ГПК ответницата по недопуснатата до разглеждане касационна жалба има право на разноски за адвокатско възнаграждение, чието извършване е удостоверено в приложеното по делото пълномощно. Основателно обаче е и възражението на ответника по молбата за прекомерност на разноските – с оглед характера на спора / трудово дело/ и приключването му в закрито заседание по чл.288 ГПК, ВКС намира, че разноските за адв. възнаграждение следва да се присъдят в намален размер от 600 лв. Затова, на осн. чл.78, ал.1-3 и 5 и по реда на чл.248 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.