Определение № 4293 от 29.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4276/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „Алианц България” АД чрез пълномощник адв.С. М., срещу определение № 254 от 14.07.2023 г. по в.т.д. № 356/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 109 от 27.03.2023 г,в частта за разноските ,като се присъди в полза на дружеството сумата 6000 лева ,представляващи адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Макар с оглед изхода на делото на ответника да се следват разноски, въззивният съд е отказал присъждането им,тъй като представените доказателства не установяват реалното им извършване. Издадената от Адвокатско дружество „А.Д. ,Р.Г. и съдружници” фактура №5883/27.04.2022г.,не доказва факта на реално плащане на адвокатското възнаграждение,още повече,че в нея е предвидено плащането да стане по банков път. Не дава информация за плащане на възнаграждението и представен документ,/лист 28-ми по въззивното дело/,който съдържа данни само за преведена обща сума по банкова сметка на адвокатското дружество и изброяване на номерата на фактурите, послужили като основание за плащането,но не става ясно дали общата сума включва и какъв е размера на платеното възнаграждение. В документа са изброени само номера на фактури, без посочване датата на всяка фактура,при което остава неясно дали в случая посочената в документа фактура с №5883 е действително сочената от въззиваемия фактура със същия номер,издадена на 27.04.2022. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноските.Било е представено извлечение от банкова сметка на дружеството, /лист 28-ми по въззивното дело/,документът е заверен съгласно чл.32 ЗА и с него се доказва плащането ,с което сметката на получателя е била заверена /чл.305 ТЗ/. Посочена е представената по делото фактура, като основание за плащане. Съображенията на въззивния съд да не присъди разноските по съображения ,че освен номера на фактурата не била посочена и дата и че била преведена обща сума на адвокатското дружество, включваща и други фактури, поради което противно на формалната логика се заключава, че плащането не е реално и доказано,се оспорват като неправилни, изключително формални, неотговарящи на текущите търговски /стопански взаимоотношения. Претендират се разноски и в настоящето производство Отговор от насрещната страна не е постъпил Разгледана по същество ,частната жалба е неоснователна В съгласие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,Пловдивски апелативен съд е приел ,че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 от ГПК. При така представените от защитата на ЗАД „ Алианц България” доказателства изискването да се присъждат само удостоверено направени,т.е реално заплатени разноски би се нарушило. Адвокатското дружество ,осъществило защита и процесуално представителство за страната, е издало фактура №5883 /проформа/ с дата на данъчно събитие 27.04.2022г за плащането на възнаграждение от 5000 лв, /с начислен ДДС общо 6000лв/ за процесуално представителство и защита по конкретното дело ,посочено като основание за сделката.Като начин на плащане е посочено „по сметка”.Представено е извлечение,заверено от адвокатското дружество ,че към 09.05.2022г по тяхна сметка е преведана сума от 14066,57/кредитен превод/ Извлечението съдържа данни ,че доверителят ЗАД Алианц България, наредител на кредитния превод, е посочил като основание седем бр. фактури ,от които процесната с № 5883 е посочена на шесто място. Така съдържанието на документа засвидетелства постъпване на по-голяма сума от търсената като разноски по настоящето дело /по фактура №5882/ тъй като преводът е плащане и на други основия /фактури с други номера ,непредставени/. Този е документът, /лист 28-ми по въззивното дело/, заверен с печат на адвокатското дружество и представен за да удостовери реалното плащане по начина,договорен от страните. От съдържанието на издадената фактура се установява, че между довереник и доверител има договор за правна помощ по конкретното дело, а също и размера на възнаграждението. Не се установява пряко и изцяло съдържанието на договора им ,но относно начина на плащане следва де се приеме ,че то е по банков път/предвид указаното във фактурата /, също така и че сметката от която е представено извлечение,е на адвокатското дружество ,както и че по нея е постъпило плащане от страна на дружеството доверител ,на основание процесната фактура включително. Извършено е плащане чрез превод по банкова сметка,но същото е в изпълнение на множество еднородни задължения /фактура 5883 е посочена в реда на погашенията шеста по ред, от общо седем посочени други издадени фактури/.Поради това съдът следва да провери дали плащането по конкретната фактура е реално до размера на исканите разноски,за да ги възложи в тежест на насрещната страна по делото. Съдът следи за условието разноските да са удостоверено извършени съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.За да уважи искането на ответника за разноски в случая съдът следва да направи извод, че преводът на сумата по извлечението е бил достатъчен да погаси задълженията, посочени от платеца по- напрпед ,като остатъкът погасява процесното по фактура № 5883 /чл.76 ЗЗД/. В противен случай следва да се направят изводите, които презумпциите в чл. 76 ЗЗД относно реда за погасяване налагат,но ако има данни кое е най-обременителното, или най-старото задължение ,респ. може ли да се допусне съразмерно погасяване.За горните обстоятелства, заверката от адвокат по чл.32 от ЗА върху извлечението няма удостоверително значение. Настоящият състав на ВКС не приема доводите на жалбоподателя ,че предвид установената между адвокатското дружество и доверителя практика да се плащат няколко фактури с едно нареждане /предвид практики в стопанския оборот/,с платежно извлечене като представеното се доказва пред съда реалното плащане на разноски по дело ,като погашение до размера на всяка от фактурите, които платецът сочи, стига общият размер на превода да е в по-голяма сума по една отделно взета фактура,при това не първата посочена по ред при плащането.Няма такава презумпция ,нито правило за по-облекчено доказване поради характера или съдържанието на банкови или счетоводни документи,отразяващи двустранно въприети практики при разплащания между довереник и доверител,когато се касае за съдебни разноски.Предвид представените документи от страната, съответен положителен доказателствен извод за това ,че са платени разноски в размер на 6000 лева /с ДДС/ ,които следва да се възложат на насрещната страна, не се налага.Поради това правилно въззивния съд е приел, че основание за изменение на решението в частта за разноските не е налице. На жалбоподателя не се следват разноски за настоящето производство Върховният касационен съд, състав на III- то г.о,