Решение № 869 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1938/2009 г.

Решение № 869 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1938/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на Министерство на отбраната /МО/ София срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 21.VII.2009 г. по в. гр. д. № 405/2009 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 935 от 13.IХ. 2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по материалноправния въпрос относно моментът, към който се преценява законосъобразността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Ответницата по касационната жалба П. С. К. от [населено място] е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. По поставения от касатора въпрос след допускането на касационно обжалване ВКС на РБ, състав на IV ГО, е дал разрешение по реда на чл. 290 и следв. от ГПК с решение № 608/12.Х.2010 г. по гр. д. № 1139/2009 г., което настоящият състав напълно споделя. Според него моментът, към който се преценява законосъобразността на уволнението, е датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не датата на издаване на уволнителния акт. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение КОС е оставил в сила решението на Дупнишкия РС от 02.IV.2009 г. по гр. д. № 1448/2008 г. в уважителната му част по предявените от К. срещу МО искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, както и в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата над 3911.40 лв. до 4091.40 лв., отменил е решението в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение за сумата 3911.40 лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил МО да заплати на К. тази сума, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Съдът е приел, че уволнението на ищцата от длъжността "главен специалист по собственост и управление на О. за Д." в сектор "Собственост на недвижими имоти", отдел "Собственост на недвижими имоти" при Дирекция "Управление и разпореждане с недвижими имоти", с място на работа ИА "Държавна собственост на МО" /ИА "Д. "/ София с изнесено работно място в Д., със заповед № РД-27-128/31.VII. 2008г, издадена от главния секретар на МО и връчена на 05.VIII.2008 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращение, е незаконно. Уволнението е в изпълнение на заповед № ОХ-447 от 04.VII.2008 г. на министъра на отбраната, с която се нарежда на главния секретар на министерството и на ръководителите на реорганизиращите /закриващите/ се структури извършването на конкретни действия във връзка с ПМС I 167/11.VII.2008 г. за приемане на УП на МО, прието на заседание на МС на 03.VII.2008 г. /ДВ бр. 65/22.VII.2008 г./, според т. 4 от която заповед на ръководителите на закриващите се структури е разпоредено да прекратят, считано от 01.VIII.2008 г., трудовите и служебни правоотношения с граждански лица, чиито функции преминават в други структури. Уволнението в случая е извършено от лице, което не е разполагало с правомощие за това, тъй като към 31.VII.2008 г. ИА "Д." все още е съществувала и компетентен към този момент да прекрати трудовото правоотношение с ищцата е бил нейният изпълнителен директор с оглед чл. 2 от УП на Агенцията, приет с ПМС № 265/1999 г., отменен с ПМС № 167/2008 г. за приемане на нов УП, в сила от 01.VIII.2008 г. Не е разгледан доводът на ищцата за незаконност на уволнението поради неизвършването на подбор. В касационната жалба на МО срещу въззивното решение са изложени съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че уволнителния акт е издаден от неоправомощено за това лице. Сочи се, че законността на уволнението следва да се преценява към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, който е момента на получаването от ищцата на писменото изявление за това - 05.VIII.2008 г., че по силата на § 3 от ПМС № 167/11.VII.2008 г. от 01.VIII.2008 г. УП на ИА "Д." е отменен и че към същата дата е влязъл в сила новият УП на МО, че съгласно § 9 от ПМС № 167/2008 г. дейността, архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "Д." от тази дата се поемат от МО, че със заповед № 447/04.VII.2008 г. министърът на отбраната е възложил на главния секретар правомощието да прекрати трудовите правоотношения при съкращаване в щата, както и че датата на извеждане на заповедта за уволнение като техническа дейност не обосновава незаконосъобразността й, тъй като е породила правно действие на 05.VIII.2008 г., когато главният секретар е разполагал с компетентност да я издаде. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, се налага извод, че неправилно въззивния съд е преценявал законосъобразността на заповедта за уволнение /и на уволнението/ на ищцата към датата на издаването й. Както бе вече посочено, тази преценка се прави към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, който в случая съобразно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ /поради едновременно връчване на предизвестието и на заповедта за уволнение/ е 05.VIII.2008 г. - датата, на която до ищцата е достигнало писменото изявление на работодателя за това. Към тази дата главният секретар на МО е имал правомощия за прекратяване на трудови договори с работници и служители по трудови правоотношения с ИА "Д.", предоставени му с т. 1 и т. 3 от заповед № ОХ-447/04.VII. 2008 г. на министъра на отбраната. Това следва и от разпоредбите на § 3 от ПЗР на посоченото ПМС, с който се отменя, считано от 01.VIII.2008 г. /виж в тази връзка § 15 от ПЗР на същото ПМС/, УП на ИА "Д.", от която дата отпадат и правомощията на изпълнителния директор на тази структура, както и на § 9, по силата на който дейността, архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "Д.", се поемат от МО. Неправилно въззивния съд е приел, че приложимост в случая намира т. 4 от посочената заповед на министъра на отбраната, която се отнася само за закриващите се, а не и за преобразуващите се по силата на ПМС № 167/2008 г. структури. Като е приел противното и не е разгледал твърдението на ищцата за незаконност на уволнението й поради несъобразяването му с разпоредбата на чл. 329 от КТ, въззивния съд е приложил неправилно материалния закон и е допуснал процесуално нарушение. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество от друг негов състав във връзка и с второто релевирано основание за незаконност на уволнението. На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК при повторното разглеждане на делото въззивния съд следва да се произнесе и по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,