Определение № 4683 от 17.10.2024 г. на ВКС по д. № 3264/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от адв. В. О. – пълномощник на ответника по жалба В. М., за допълване на постановеното по делото решение от 1.07.24 г. с присъждане на възнаграждение за осъществената пред ВКС безплатна адвокатска защита на ответника по чл.38 ЗА в размер на 4 464 лв. с ДДС. Ответникът по молбата Застрахователна компания „Лев инс“ АД, [населено място] я оспорва като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Позовава се на липса на предпоставките за оказване на безплатна правна помощ по чл.38 ЗА на ответника по жалба пред ВКС и на решение на СЕС по д. С-438/22 г. ВКС намира молбата за допустима / разноските за адв. възнаграждение са поискани своевременно в производството по касационна жалба и след като съдът е пропуснал да се произнесе за тях - по реда на чл.248 ГПК/ и отчасти основателна. В случая безплатната правна помощ е оказана на осн. чл.38, ал.1,т.3 ГПК, според посоченото в представения договор и списък на разноските. В практиката на ВКС след цитираното от ответника по молбата решение на СЕС е утвърдено разбирането, че българският съд не може да определи следващото се адвокатско възнаграждение на база размерите, предвидени в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г., към която препраща чл.38, ал.2 ЗА. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв ., според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер. Съдът следва да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото и обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие – явявания в съдебни заседания, броят им, представените писмени защити и пр. / в този см. опр. по ч.т.д. №1693/24 г. на второ т.о. на ВКС/. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ / опр. по ч.гр.д. №4456/19 г. на трето г.о. на ВКС/. Такъв договор е представен на л.415 от делото на първата инстанция. В случая след преценка по посочените по –горе критерии, като взе предвид обжалваемия интерес, невисоката фактическа и правна сложност на делото пред касационната инстанция и предоставената от адвоката правна защита с писмен отговор в едно закрито и с явяване в едно открито съд. заседание, ВКС намира, че следва да определи на адв. О. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника по жалба в размер на 1800 лв. с ДДС. Над този размер до пълния претендиран искането следва да се отхвърли като неоснователно. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.