Решение № 2331 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) София-област чрез процесуален представител Д. Христова против решение № 864/26.06.2025 год. постановено по адм.д. № 509/2025 год. по описа на Административен съд София-област, с което е отменена по жалба на "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д ЕНД Д ДЕНТАЛ КЕЪР" ЕООД представлявано от управителя д-р Н. Сюлейман Заповед за налагане на санкция № РД-21-148/15.04.2025 год. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса София-област и са присъдени разноски. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми установени в чл.59, ал.11, т.1 от ЗЗО и НРД са относими към касационните основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на лечебното заведение срещу заповедта за частично прекратяване на индивидуалния договор. Претендира се присъждане на сторените разноски за касационната инстанция. Ответникът "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д ЕНД Д ДЕНТАЛ КЕЪР" ЕООД чрез адв. Иванов в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-област е Заповед за налагане на санкция № РД-21-148/15.04.2025 год. издадена от директора на РЗОК София-област, с която при съобразяване с разпоредбите на чл.59, ал.11, т.1, предл.първо, б.А във вр. с ал.13, предл.първо от ЗЗО, чл.151 и чл.159, ал.1 от НРД за ДД за 2023-2025 год. поради отчетена дейност, която не е извършена, е наложена санкция "Прекратяване на договор" № 231168/28.09.2023 год. сключен между НЗОК и "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д ЕНД Д ДЕНТАЛ КЕЪР" ЕООД – частично, по отношение на дейността на лекаря от лечебното заведение, който не е извършил тази дейност - д-р Н. Сюлейман. След анализ на съвкупния доказателствен материал административният съд приема, че изпълнителят на дейност д-р Н. Сюлейман по отношение на здравно осигуреното лице Л. П. е отчел дейност, която не е извършена – обстоен преглед със снемане на орален статус с код 101 и три дейности с код 301 - [заличен текст] с кодове 44, 35 и 21 извършени на 24.10.2024 год. документирана с АЛ № 2429870261А5, тъй като видно от информационната система на НЗОК лицето е починало на 09.04.2019 год. Съотнасяйки така установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба разписана в нормите на чл. 159, ал. 1 от НРД за ДД 2023-2025 год. и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, първоинстанционният съд обосновава извод за незаконосъобразното налагане на санкция "прекратяване на договора" – частично по отношение на д-р Н. Сюлейман. Позовава се на приложение № 1 към индивидуалния договор, от което е видно, че д-р Н. Сюлейман е единствен лекар в лечебното заведение, поради което частичното прекратяване на договора по отношение на този лекар на практика ще доведе до пълно прекратяване на договора, т. е. наложената санкция ще има за резултат фактическото прекратяване на договорните отношения между лечебното заведение и НЗОК, което не съответства на разпоредителната част на процесната заповед. Санкцията "прекратяване на договор" е предвидена в чл.59, ал.11, т.2 от ЗЗО при повторно извършено нарушение, което в настоящия случай не е налице. При така установеното първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-21-148/15.04.2025 год. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса София-област и е осъдил НЗОК за разноски по делото. Върховният административен съд – шесто отделение намира постановеното решение за валидно, допустимо, но неправилно. Административен съд София-област правилно е установил фактическата обстановка по делото, но е извел неправилни правни изводи. По делото липсва спор между страните, че нарушението е първо, респ. не е извършено повторно. В хода на съдебното производство не са налични данни за установени предходни нарушения от същия изпълнител на медицинска помощ по смисъла на § 1, т.2 от ДР на НРД за ДД за 2023-2025 год. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормата на чл.59, ал.13 от ЗЗО. Съществено за преценката по спора е обстоятелството, че д-р Н. Сюлейман е единственият лекар полагащ труд в лечебното заведение. Според касационният жалбоподател с издаването на процесната заповед договорът на лечебното заведение се прекратява само по отношение на лекаря, който не е извършил дейността, но не и по отношение на лечебното заведение, към което работи лекаря. Касаторът се е позовал на чл. 15, ал. 1, т. 1 от НРД за ДД 2023-2025 год., съгласно който изпълнителите на дентална помощ съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност могат да наемат персонал със съответно образование и квалификация като наетите лица могат да бъдат лекари по дентална медицина, други специалисти с образователно-квалификационна степен "магистър" или "доктор", участващи в диагностично-лечебния процес. Счита, че наложената санкция и правна квалификация напълно съответстват с извършеното нарушение. В процесната заповед като правно основание за издаването и е посочена разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 год., в която е предвидено, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност В разпоредбите на чл.59, ал.11 от ЗЗО също е уредено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл.72, ал.2 от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. Договорът с изпълнителя се прекратява изцяло при повторно извършване на нарушението. По силата на чл.59, ал.13 от ЗЗО управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Систематичното тълкуване на горните текстове налага извод, че ал. 13 на чл. 59 от ЗЗО препраща съответно към ал. 11, т. 1 и ал. 11, т. 2 на чл. 59 от ЗЗО, а не преурежда установените в тях санкции. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с разписаното правило договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение. Неоснователен е доводът на ответникът по касация, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д ЕНД Д ДЕНТАЛ КЕЪР" ЕООД на практика означава загубване на качеството "лечебно заведение" на цялата практика и тя не може да бъде страна по договор с НЗОК. "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д ЕНД Д ДЕНТАЛ КЕЪР" ЕООД представлявана от д-р Н. Сюлейман е самостоятелен и различен правен субект от физическото лице д-р Н. Сюлейман. В конкретния случай, нарушението е извършено от д-р Н. Сюлейман като физическо лице и правилно административният орган е санкционирал само лекарят, неизвършил съответната отчетена дейност като е прекратил договора само с него. Амбулаторията може да продължи да осъществява дейността си по договора, наемайки други лекари, които да я упражняват. В този случай законосъобразно е наложена частична санкция само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение. Цялостно прекратяване на договора може да има в случай на повторност, каквато в казуса не е налична и доказана. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Налице са сочените касационни основания за неговата отмяна. Решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д ЕНД Д ДЕНТАЛ КЕЪР" ЕООД " срещу заповедта за налагане на санкция. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора следва да се осъди "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д ЕНД Д ДЕНТАЛ КЕЪР" ЕООД да заплати на РЗОК София-област разноски за касационната инстанция в размер на 102, 25 евро представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. второ от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,