Определение № 49 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 830/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ат.Т. като процесуален представител на В. Л. С. от [населено място], подадена на 30.ХІ.2017г., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 23.Х.2017г. по в.гр.д. № 1042/2017г., с което е потвърдено решението на РС Бургас от 07.ІV.2017г. по гр.д. № 3738/2016г., с което са отхвърлени предявените от С. срещу „Пенсионноосигурително дружество Алианц България” АД искове за присъждане на 14860.99лв., представляващи стойността на натрупаните лични средства по индивидуалната партида на ищеца в „ДПФ Алианц България” – вноски от допълнително доброволно пенсионно осигуряване, и на 1678.42лв. мораторна лихва. Ответникът по касационната жалба „Пенсионноосигурително дружество Алианц България” АД София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Я. М. е заел становище за нейната недопустимост на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.второ ГПК, евентуално за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. ВКС на РБ намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но е недопустима, тъй като е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предмет на делото е вземане, произтичащо от сключен между страните договор за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски. Спорът има търговски характер, тъй като страна по договора е търговско /акционерно/ дружество, чийто предмет на дейност – единствено допълнително пенсионно осигуряване /чл.121 КСО/ - по същество представлява извършване на финансова услуга /виж в тази насока пар.13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите, пар.1 т.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, аргументи от чл.120б КСО, чл.1 ал.2 т.3 от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/, пар.1 т.1 от ДР на ЗКФН/, която е абсолютна търговска сделка по чл.1 ал.1 т.13 ТЗ. Това определя договора като търговска сделка, разпоредбите за каквито по силата на чл.287 ТЗ се прилагат и за двете страни по него. Ето защо и тъй като цената и на двата предявени иска /за главница и за мораторна лихва/ са в размери под 20000лв. /съответно 14860.99лв. и 1678.42лв./, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.второ ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед изложеното касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 2000лв. направени за настоящата инстанция разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.І.2018г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,