Определение № 2319 от 07.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2190/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на кмета на кметство Константиново, община Варна, срещу определение № 13079 от 05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2651/2024 г., по описа на Административен съд – Варна. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли подадената жалба срещу негова заповед № 40 от 10.09.2024 г. Ответниците по жалбата – Ж. С. Ц., Д. С. С., Т. К. Б., Т. К. И., Д. К. И., Т. М. П. и М. Д. П., чрез адвокат Полихронова вземат становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Искат присъждане на направените по делото разноски. При извършената служебна проверка за допустимост на частната жалба, Върховният административен съд, състав на трето отделение я намира за недопустима. С обжалваното определение Административен съд - Варна на основание чл. 200, ал. 1 АПК е отменил по жалба на Ж. Ц., Д. С., Т. Б., Т. И., Д. И., Т. П. и М. П., заповед № 40/10.09.2024 г. на кмета на кметство Константиново, с която е прекратено производството по преписка с рег. № РД 24023342КНС/30.08.2024 г. относно заверка на данни за свидетели в молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по същество на подаденото заявление. С оспорената пред съда заповед на основание чл. 56, ал. 2 АПК е прекратено административното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 4 АПК актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета раздел ІV Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Според чл. 200, ал. 2 АПК определението по жалбата на първоинстанционния съд може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. От текста на тази разпоредба следва, че административният орган, чийто акт за прекратяване на административното производство е отменен от административния съд, няма процесуално право на жалба срещу акта на съда. Изрично в този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, а именно, че не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта. По изложените съображения съдът намира, че частната жалба е недопустима. Ето защо следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да се прекрати. Обстоятелството в че в обжалваното определение е посочена неговата обжалваемост не основава друг извод. Искането на ответниците по жалбата за присъждане на разноски о делото е неоснователно, тъй като не се доказва такива да са направени от тях. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение