Определение № 7715 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на И. Г. П. понастоящем в Затвора – [населено място] против определение № 427 от 02.02.2026г., постановено по адм.д. № 1710 по описа за 2025г. на Административен съд – Хасково. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му на основанията ,посочени в чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по частната жалба - Върховен административен съд в писмено становище оспорва основателността на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Останалите ответници не изразяват становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното определение Административен съд – Хасково е оставил без разглеждане иска на И. Г. П., предявен на осн. чл. 2бЗОДОВ за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване на правото на ЕС от ответниците Върховен административен съд, Административен съд Пловдив и Административен съд Стара Загора. В исковата молба е посочено като правно основание за предявяване на исковете разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ, чл.1 от ЗОДОВ и чл.49 от ЗЗД, а претенцията срещу всеки от тримата ответници е за по 12 500,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие неефективно, несправедливо и пристрастно производство по а.д.№422/2025г. на АС Стара Загора във връзка с нарушения на законодателството на Европейския съюз. В исковата молба се твърди, че по посоченото дело съдията не е конституирал като ответник Министерство на правосъдието и не е направен отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, тъй като на съдията било известно, че има дело срещу АС Стара Загора /а.д.№754/2024г. на АС Хасково/, заведено от настоящия ищец. Така делото на ищеца било затормозено и забавено. Освен това председателят на ВАС, за който ищецът твърди, че е бил незаконно изпълняващ длъжността, командировал незаконно съдии от АС Пловдив в АС Стара Загора, за да разгледат а.д. №422/2025г. Ответникът АС Пловдив командировал свои служители за разглеждане на делото, а те отказали да си направят отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, въпреки че той го поискал, защото изпитвал недоверие в безпристрастността на АС Пловдив и водел срещу него дела – а.д.№379/2025г. на АС Кърджали. Това законно основание за съмнения в безпристрастното било до степен, нарушаващо чл.6, ал.1 от ЕКПЧ, като в тази връзка се сочи дело на ЕПЧС „Б. Г. срещу България“. От АС Пловдив не конституирали МПравосъдието като ответник, въпреки че МП бил основен отговорник за нарушаването на Резолюция №12015/2062 на ЕС, тъй като със Заповед №ЛС-04-746 от 08.12.2021г. е забранил да се внасят при свиждане и купуват от други източници, освен затворническа лавка, специфични храни, телефонни карти, пощенски марки и то само чрез банкова сметка, която МП бил запорирал незаконно, а така поставил ищеца в условия на крайна социална изолация, нарушаваща чл.3 от ЕК ПЧ, чл.4 ХОПЕС, чл.6 и чл.11 ДЕС, чл.12 и чл.169 ДФЕС. Тези нарушения били задълбочени по а.д.422/25г. и като се усъмнил в безпристрасността на ответниците, ищецът бил принуден да напусне съдебното заседание на 03.10.2025г., а така бил лишен от възможност да участва в състезателното производство. За да остави без разглеждане исковата претенция и да върне исковата молба, съдът е приел, че въпреки указанията за отстраняване на нередовност на исковата молба, същата не е отстранена в предоставения от съда срок. Съдът е изложил следните съображения: С оглед постоянната съдебна практика на Съда на ЕС, принципът на отговорност на Държавата за вреди, причинени на частноправните субекти, вследствие нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност Държавата е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (Решение от 19.11.1991г., по дело № C-6/90 и № C-9/90, стр. I-5357, точка 35, Решение от 5 март 1996 г. по дело № C-46/93 и № C-48/93, стр. I-1029, точка 31 и Решение от 24 март 2009 г. по дело № С-445/06). При предявяването на иск за вреди, причинени на граждани, вследствие нарушаване на правото на ЕС, правото на обезщетяване е предпоставено от наличието на три условия: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Съгласно чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. След направените уточнения от ищеца и представляващия го адвокат, следва да се приеме, че Върховен административен съд на Република България, АС Стара Загора и АС Пловдив, чрез разглеждане на подадена от ищеца жалба по дело №422/2025г. са нарушили нормите на чл.2, чл.3, чл.6 и чл.11 ДЕС, чл.9 и чл.12 ДФЕС и чл.169 ДФЕС, чл.4, 11 и чл.47 ХОПЕС, чл.3, 6, 10 ЕКПЧ - осигуряване на право на справедлив съдебен процес, както и на ефективно средство за защита.Съдът е посочил, че не счита, че чрез извършените уточнения са отстранени нередовностите на исковата молба. Независимо от факта, че се визират конкретни норми от правото на ЕС, от ищцовата страна не се посочва точно, в какво се изразява твърдяното нарушение на правото на ЕС – дали е бил лишен от реален достъп до правосъдие, или в това, че жалбата не е била разгледана справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Навеждат се твърдения, че съдът е бил пристрастен по отношение на ищеца, но по делото няма постановен окончателен съдебен акт, което се установи при из искване на а.д.№422/2025г. на АС Стара. Съдът е изложил съображения, че за да бъде допустим иск с правно основание по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е вероятно основателен и твърдяното нарушение на правото на ЕС да е достатъчно съществено. Наличието на тези предпоставки в разглеждания казус не се установява. Изложените твърдения се отнасят до възприятие за избора на съдебен състав по висящо дело, което не следва да бъде проверявано по реда на чл.203 и сл. от АПК, включително и при бланкетното посочване за нарушени основни правни принципи по чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 47 от ХОПЕС, а с изричното посочване не се внася конкретика относно норма от правото на Съюза, която не е била приложена правилно. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 203, ал.3 АПК по реда на глава единадесета се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. В мотивната част на обжалваното определение съдът е посочил елементите от фактическия състав на извъндотговорната отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти от нарушение на правото на ЕС. Разпоредбата на чл. 203,п ал.3 АПК изрично сочи, че за допустимостта на иска се прилагат стандартите, установени в практиката на СЕС. В частност това означава, че за да е допустим иска, когато същият се основава на твърдение за вреди от акт на орган или институтция на държава членка, не е необходима предварителната отмяна на този акт – административен, съдебен или законодателен. В стандартите, установени от СЕС не се съдържа изискване допустимостта на иска да е обусловена от предварителна / преди провеждане на съдебно заседание и събиране, оценка и анализ на доказателствата/ преценка за неговата вероятна основателност. Съдът е посочил това обстоятелство като основание за допустимост на иска, но не е посочил на какъв установен от СЕС стандарт се позовава. Като е приложил основание за недопустимост, което не е доказано като изведено от практиката на СДЕС, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия съд за продължаване на съдпроизводствените действия. След връщането на делото съдът следва да събере доказателства за хода на адм.д. № 422/2025г. по описа на АС – Стара Загора, в каква фаза се намира делото и дали не е налице евентуална преюдициалност на производството по него спрямо настоящото дело. С оглед на изложеното, Върховният административен съд