Определение № 11393 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10654/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Кмета на Община Благоевград с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ №1 срещу Определение № 4283 от 15.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1212/2025 г. на Административен съд – Благоевград /АС Благоевград/. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и практиката на СЕС. По обстоятелствено изложените съображения в частната жалба моли определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба А. М. В. от гр. Благоевград, чрез пълномощник адвокат Чорбаджийски, в писмено становище, подадено по реда на чл. 232 от АПК, излага съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав от трето отделение намира частната жалба като подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, за процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване от А. М. В. на мълчалив отказ на Кмета на Община Благоевград за извършване на административна услуга по заявление с рег. № ОС-0205-402/20.06.2025 г. като завери молба-декларация по обстоятелствена проверка на недвижим имот. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 07.07.2025 г. пред административния съд. В хода на съдебното производство е представено Удостоверение с изх. № 428 от 08.07.2025 г., с което съдът е обосновал извод, че оспорващият няма правен интерес от оспорването. С оглед на което, с Определение № 3983 от 18.08.2025 г. е оставил жалбата на В. без разглеждане на основание хипотезата на чл. 159, т.4 от АПК и е присъдил разноски в размер на 1010 лева на основание чл.143, ал.2 от АПК - 10 лева за държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение. От страна на Кмета на Община Благоевград е подадена молба по чл. 248, ал.1 от ГПК, с която е поискано да бъде изменено определението в частта за разноските. С оспореното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на Кмета на Община Благоевград за изменение на Определение № 3983 относно разноските, като е счел, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и не се явява прекомерно завишено. Обосновал е извод, че ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото и към момента на депозиране на жалбата от страна на гражданина, правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ е бил налице. По тези мотиви съдът е отхвърлил искането за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Искането за присъждане на направените разноски се съдържа в самата жалба, поради което правилно е прието, че е сторено своевременно. Видно от доказателствата по делото, към момента на подаване на жалбата на В. мълчалив отказ е бил налице, поради което заявителят е имал правен интерес от оспорване. Исканата административна услуга е извършена след подаване на жалбата, с което действително за заявителя на административната услуга е отпаднал правния интерес от водене на делото, тъй като услугата е извършена, макар и след започване на съдебното производство. Обстоятелството, че процесуалният представител на В. е подал жалба директно пред съда, а не чрез административния орган, не освобождава последния да се произнесе в законоустановения срок. Съгласно чл. 57, ал.2 АПК административният акт по чл.21, ал. 3 АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Заявлението е входирано на 20.06.2025г., което означава, че органът е трябвало да се произнесе до 27.06.2025 г. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (по аргумент от чл. 143 от АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото Установено е, че Удостоверение с изх. № 428 е издадено на 08.07.2025 г., което, при липса на дадени от административния орган допълнителни указания по преписката, е значителен период след законоустановения срок за произнасяне. С което, според настоящата инстанция, е налице хипотезата на чл. 159, т.4 от АПК, както правилно е обосновал извод и първоинстанционният съд. На основание чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Съществуващата непълнота в разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, която урежда заплащането на разноски само в една от хипотезите с правен резултат прекратяване на съдебното производство, а именно – оттегляне на оспорения акт, следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Аргумент в подкрепа на изложеното тълкуване е и ал. 3 на чл. 143 от АПК, която лишава ответника от право на разноски, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Решаващото в случая е, че именно органът с поведението си е станал причина за образуване на съдебно производство и сторени от жалбоподателя разноски, което обосновава приложимост на чл. 143, ал. 2 от АПК. При тези данни настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че органът, с поведението си, е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе отговорността за разноските в производството и при прекратяването му при отпаднал впоследствие правен интерес на жалбоподателя от търсената защита. Това е така, защото при решаване на въпроса за отговорността за разноски съдът правилно е съобразил извода си за съществуването на мълчалив отказ на задължения субект да удовлетвори отправеното до него искане на А. В. и наличието на правен интерес от оспорването към датата на подаване на жалбата, т.е ответникът е дал повод за сезирането на съда от оспорващия. Правилен е решаващият извод на съда, че заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. То е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Искането на Кмета на Община Благоевград за намаляване на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото с оглед фактическата и правна сложност на процесното производство заплатеното възнаграждение не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическият и правен контекст, в който той се вписва. Настоящият състав намира, че посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения установяват минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на възнаграждението, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания интерес. Поисканият адвокатски хонорар не е прекомерно завишен, доколкото предвиденият в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1000.00 лева. Неоснователен е и доводът в частната жалба за злоупотреба с право, поради това, че жалбоподателят е юрист и действащ адвокат, а е използвал услугите на друг адвокат. Българската конституция в разпоредбата на чл. 56 постановява, че всеки гражданин има право на защита при нарушени или застрашени права и законни интереси. В държавните учреждения гражданите могат да се явяват и със защитник. Правото на защита включва и използването на квалифицирана правна помощ, като няма законово изискване или ограничение при лицата, които могат да се възползват от услугите на адвокат. Всеки гражданин има право да прецени по какъв начин да защити правата си. Да се приеме, че лицата с юридическо образование нямат право да се възползват от услугите на адвокат, би било незаконосъобразно, а и противоконституционно ограничаване на правата на определена категория граждани, каквото ограничение няма законова опора. По отношение на възражението, че не е налице действително оказана правна помощ и съдействие от страна на адвокат Чорбаджийски, настоящата инстанция намира това твърдение за неоснователно, доколкото по делото са налице достатъчно доказателства, че адвокатът е осъществил процесуална защита и съдействие на страната. Твърдения в обратния смисъл са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от посочените в частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – трето отделение