Определение № 46 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 3007/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по искане с вх.№8581/05.11.2020 г. на „Билла България“ ЕООД за допълване в частта за разноските на определение №199 от 15.10.2020 г. по т.д.№3007/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 3000 лв. „Ганчев” ЕООД заявява становище за неоснователност на искането, евентуално прави възражение за прекомерност на размера на претендираното възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Искането е процесуално допустимо, като е подадено от процесуално легитимирано лице в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Видно е, че с отговора на касационната жалба /подадена от „Ганчев” ЕООД/, по която е образувано т.д.№3007/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, ответникът по касация „Билла България“ ЕООД е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил доказателства за наличие на договор за правна помощ и за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. с ДДС. Тъй като с определението от 15.10.2020 г. касационната жалба на „Ганчев” ЕООД е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, а настоящият състав на ВКС не се е произнесъл по своевременно направеното искане на „Билла България“ ЕООД за присъждане на разноски, искането за допълване на определението в частта за разноските се явява основателно. Неоснователни са своевременно наведените от „Ганчев” ЕООД доводи за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника по касация /последният е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи, от който и от приложенията му не се връчват, поради което касаторът не би могъл да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание на определението, с което производството по делото е прекратено/. С оглед размера на цената на всеки от исковете, уговореният и заплатен по сключения договор за правна защита и съдействие, адвокатски хонорар в общ размер от 2 500 лв., не надвишава предвидения от разпоредбите на чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимум, респективно не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.248 от ГПК