Решение № 1715 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11084/2016 г.

Решение № 1715 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11084/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. М. П. с ЕТ "К. - В. П.", чрез процесуалния представител адв. Т. С. срещу Решение № 1448 от 15.07.2016 г. по адм. дело № 194/2016 г. по описа на Административен съд П., I отделение, ХI състав в съответната му част.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че в хода на съдебното производство е успял да докаже, че всички неподписани фактури и фактурите, за които е установено чрез съдебно-графологичната експертиза, че не носят неговия подпис, не документират реално осъществени стопански операции, което прави необосновано становището на ревизиращите органи за неосчетоводени от ревизираното лице - получател фактури, респ. неотчетено ДДС, както и извода за наличие на основание за облагане по реда на ЗДДФЛ. Твърди, че органите по приходите не са доказали осъществяването на основанията за облагане по специалния ред - по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, а първоинстанционният съд е анализирал превратно събраните в хода на ревизията писмени обяснения от доставчиците. Иска отмяната на решението в обжалваната му част съобразно събраните по делото доказателства. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, не се представлява, като изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебния акт в обжалваната му част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред АС П. е образувано по жалба на В. М. П. с ЕТ "К. - В. П." срещу Ревизионен акт № РА № Р-16002115001638-091-001 от 6.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден изцяло с Решение № 983/29.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-гр. П..

С процесния РА допълнително са установени задължения по:

1. ЗДДС за данъчните периоди м. 12.2008 г. - 8 992,10 лв. с лихви 6 391,32 лв.; м. 12.2009 г. - 8 305,90 лв. с лихви 4 874,99 лв.; м. 12.2010 г. - 14 306,95 лв. с лихви 6 918,78 лв.; м. 12.2011 г. - 16 907,74 лв. с лихви 6 428,49 лв. и м. 12.2012 г. - 716,77 лв. с лихви 198,53 лв.;

1. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 469,39 лв. и лихви 314,44 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 309,34 лв. и лихви в размер на 172,25 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 272,77 лв. и лихви 123,73 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 837, 25 лв. и лихви 293,03 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 45,10 лв. и лихви 11,16 лв.

1. задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ на самоосигуряващото се лице за същия период, както следва: вноски за ДОО 2008 г. - 595,67 лв.; лихви ДОО 2008 г. - 620,60 лв.; вноски за ДОО 2009 г. - 186,40 лв.; лихви ДОО 2009 г. - 154,23 лв.; вноски за ДОО 2011 г. - 745,25 лв.; лихви ДОО 2011 г. - 311,14 лв.; лихви ДОО 2012 г. - 4,33 лв.; вноски за ЗО 2008 г. - 162,45 лв.; лихви ЗО 2008 г. - 108,82 лв.; вноски за ЗО 2009 г. - 82,87 лв.; лихви ЗО 2009 г. - 46,14 лв.; вноски за ЗО 2011 г. - 334,95 лв.; лихви ЗО 2011 г. -117,23 лв.

Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК като е прието, че е налице обстоятелство по ал. 1, т. 2 от същия, а именно налични са данни за укрити приходи или доходи.

В РД са направени констатации, че ЕТ "К. - В. П." през ревизирания период е осъществявал дейност - търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни продукти, промишлени стоки, тютюневи изделия. Дейността се упражнява в три обекта - магазини за хранителни стоки в гр. С. с регистрирани ЕКАФП.

Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС от 14.01.2003 г.

В хода на извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства - ПУФО, при предходната ревизия и при процесната ревизия е извършена съпоставка между данните, подадени в дневници за продажби на множество контрагенти - доставчици на ревизираното лице, за издадените от тях фактури към него и отразените фактури в дневници за покупки на ЕТ "К. - В. П."; извършени са насрещни проверки на тези доставчици, както и са изискани всички първични документи, счетоводни регистри и всички документи, касаещи дейността на лицето през ревизирания период. Въз основа на извършена съпоставка на данните от регистрите за продажби, съответно - за покупки на ревизираното лице и съпоставката между събраните доказателства при насрещните проверки на доставчиците и представените от ЕТ документи е установено, че търговецът не е отразил в дневници за покупки всички издадени фактури от проверените доставчици и съответно не е заприходил в патримониума на предприятието стоките и не е отчел в счетоводството си разходите по всички фактури, издадени от тези доставчици / подробно описани в констативната част на РД/.

Органите по приходите са заключили, че РЛ не е отразило в счетоводните си регистри всички фактури за доставки, по които е получател от следните лица, които са основни доставчици на ревизираното лице: "БГ П." ООД; "К. О." ЕООД; "С. М." ООД; ДЗЗД "П. 05" ООД; "Р. Г.- 1991" ПК; ПК "Р. Р."; "Т. Т. П." ООД; "Д. С." АД; "С. Т." ООД, правоприемник на "Т. Т. П." ООД; "Д." ООД; "А. А." ЕООД; "М. К. енд К. Б." ЕООД; "Е. Ф. 2005" ООД; "Д. АМ" ЕООД; "К."; "М. 64" ЕООД, правоприемник на "Б. М." ООД, "В. С. - С" ООД.

При извършен преглед на представената търговска и счетоводна документация на ревизираното лице, след направена справка в информационната система на НАП /програмен продукт VAT 11/, относно фактурите, отразени в дневниците на продажбите на основни доставчици на ревизираното лице и след анализ на данните, получени от извършените проверки на тези доставчици, е прието за установено, че през ревизирания период на ЕТ са издадени фактури за закупени стоки, предназначени за търговската дейност на предприятието на търговеца, без същите да са осчетоводени от него като материален запас. С., отразени в тях не са налични и приходите от продажбите на тези стоки не са отчетени и не е начислен дължимият по тези доставки ДДС.

Предвид горното е прието за осъществено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и са изготвени и връчени на ревизираното лице Уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и ИПДПОЗЛ, с което е изискана декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

Видно от констатациите в РД, за определяне на основата за облагане с данъци са взети впредвид всяко относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са съставени по години по видове стоки - отделно за хранителни стоки и напитки, скреч карти и за цигари, с данни за доставчик, номер и дата на фактурите, доставна стойност на неосчетоводените фактури за покупки /представляваща съответно отчетната стойност на продадените стоки/, ДДС на покупката и данни за това дали съответната фактура е подписана или не от ревизираното лице. По години е изчислена общо доставна стойност, както следва: - за 2008 г. - 50 065,28 лева, в това число за цигари 9 204,50 лева и за хранителни и др. стоки - 40 860,78 лева; - за 2009 г. - 47 503,89 лева, в т. ч. за цигари - 40 565,43 лева, за хранителни и др. стоки - 5 954,54 лева, за скреч карти - 983,92 лева; за 2010 г. - 82 019,30 лева, в т. ч. за цигари 78 274,30 лева, за хранителни и др. стоки - 3 483,72 лева и за скреч карти 261,28 лева; за 2011 г. - 94 784,84 лева, в т. ч. за цигари 76659,81 лева и за хранителни и др. стоки 18 125,03 лева и за 2012 г. - 4001,00 лева, в т. ч. за цигари 1 012,10 лева и за хранителни стоки - 2 988, 90 лева.

Съгласно представено от самото ревизирано лице справка за прилагането от него ТО /надценка на стоките при тяхната продажба, а именно 4,5 % за тютюневите изделия и 8,5 % за останалите стоки/е формирана продажната стойност на неотчетените стоки. Същата е получена като стойността на неотчетените фактури за покупки е увеличена с декларирания процент надценка съобразно вида на стоките.

Съобразно тези факти са констатирани неотчетени приходи от продажби за отделните години / в табличен вид/.

По ЗДДС с РА е прието, че съгласно обстоятелствата за прилагане на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и формиране на данъчна основа по години по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ЕТ дължи ДДС за продажбата на неосчетоводените стоки. Направен е извод, че стоките са реализирани към 31.12. на всяка отчетна година, като е определена основа за облагане с ДДС и е начислен ДДС по години, както следва: - 2008 г. - 53 952, 65 лева - ДДС - 8992,10 лева; - 2009 г. - 49 835,47 лева - ДДС 8 305,90 лева; - 2010 г. - 85 837,76 лева - ДДС 14 306,95 лева; - 2011 г. - 101 446,74 лева - ДДС 16 907,74 лева; 2012 г. - 4 300,60 лева - ДДС 716,77 лева.

По ЗДДФЛ съобразно така установените несъответствия за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. между данните от счетоводните регистри на РЛ и данните за извършените покупки от изброените доставчици, е направено заключение, че сумите, получени като разлика между неотчетените приходи и разходи за отделните години по покупките на посочените доставчици на ЕТ, следва да участват при формиране на облагаемия доход и основата за облагане с преки данъци по реда на чл. 122 от ДОПК. След анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определен размерът на неосчетоводените приходи по години - 2008 г. - 3887,37 лева; - 2009 г. - 2331,58 лева; - 2010 г. - 1818,46 лева; - 2011 г. - 6661,90 лева; - 2012 г. - 299,60 лева. В резултат на тези констатации са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ: - за 2008 г. - данък в размер на 469,39 лева заедно с лихви за забава; - 2009 г. - данък в размер на 309,34 лева ведно с лихви за забава; - за 2010 г. - данък в размер на 272,77 лева ведно с лихви за забава; - за 2011 г. - данък в размер на 837,25 лева ведно с лихви за забава; - за 2012 г. - данък в размер на 45,10 лева ведно с лихви за забава.

Допълнително установените с РА задължения за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. са в резултат на установения нов размер на облагаемия доход, който е определен по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК. Ревизията е проведена при условията на чл. 124а от ДОПК.

В хода на съдебното производство е изслушано и прието заключение по съдебно-графологична експертиза /СГЕ/, неоспорено от страните, което е имало обект за изследване подписите за получател в изчерпателно изброените от РЛ фактури, издадени от "С. М." ООД, "Д." ООД, "К. О." ООД и "Е. 2005" ЕООД и взетия за сравнителен образец от подписа на ревизираното лице /ЕТ/. Вещото лице е установило, че върху описаните в заключението фактури /"С. М." ООД и "К. О."/ подписът за получател не е положен от В. М. П., а по отношение на двете фактури, издадени от "Д." ООД и "Е. 2005" ЕООД не е налице подпис за получател и същият не може да бъде предмет на изследване.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е работило по поставената от оспорващия задача и е извършило изчисление на дължимите задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и КСО, като не е взело предвид фактурите, които не са подписани от получател, както и тези с подпис, неизпълнен от В. П. съобразно заключението по СГЕ.

След анализ на събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства АС П. е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Развил е съображения за материална законосъборазност на РА относно определените задължения за ДДС и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и определените задължения за ЗОВ за периода след 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г. Според първоинстанционния съд от проверките на отделните доставчици и техните писмени обяснения е доказано по категоричен начин извършването на процесните доставки на стоки, респ. получаването на стоките от РЛ и неотчитането им като материален запас. С., това е довело до неотразяване на приходи от продажба на стоките и е налице основание за начисляване на ДДС за м. 12.2008 г., м. 12.2009 г., м. 12.2010 г., м. 12.2011 г. и м. 12.2010 г. АС П. е формирал извод и наличие на обстоятелства по чл. 122 от ДОПК за определяне на данъчната основа по ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди. Във връзка със задълженията за ЗОВ за 2008 г., 2009 г. и за периода от 01.01- 15.02.2011 г. съдът е отменил РА като материалнонезаконосъобразен, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОС на съдиите на Върховен административен съд.

Предмет на касационен контрол е решението само в отхвърлителната част на жалбата на В. М. П. с ЕТ "К. - В. П.", т. е. относно приетия за законосъобразен РА за задълженията по ЗДДС за данъчните периоди м. 12.2008 г., м. 12.2009 г., м. 12.2010 г., м. 12.2011 г. и м. 12.2012 г.; задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.

Решението в обжалваната му част е частично неправилно поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства и нарушение на материалния закон.

1. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи съгласно изискването по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в сила от 1.01.2013 г./. Ревизията е възложена при действието на новата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, поради което законосъобразно РА е издаден от органа, възложил ревизията и от органа по приходите, ръководител на екипа, извършили ревизията. В този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. дело № 10/2016 г. на ОС на съдиите на Върховен административен съд на РБ.

1. Във връзка с приложението на материалния закон следва да бъде съобразено следното:

2.1. В частта по ЗДДС по отношение на фактурите, които не са потвърдени като получени и неосчетоводени от ревизираното лице, за които е установено, че не са подписани за получател, респ. подписът за получател е оспорен от самото ревизирано лице /фактури, издадени от "К. О." - 2008 г., 2009 г., 2010 г., "Д. С." - 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., "В. С. С" ООД - 2008 г., "С. М." ООД - 2008 г., 2009 г., 2011 г., ДЗЗД "П. 05" - 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., "А. А." ЕООД -2009 г., 2011 г., "Д." ЕООД - 2009 г., "С. Т." ООД - 2009 г., 2010 г., "Т. Т. П." ООД - 2010 г., 2011 г., "Е. 2005" ООД -2010 г., "Д. АМ" ООД - 2011 г., описани в молба, приложена на л. 1929 - л. 1944 от делото/, въз основа на представените от доставчиците доказателства, първоинстанционният съд е заключил наличието на реално осъществени доставки на стоки. Този извод е направен, без да се обсъдят всички доказателства, събрани по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, включително и заключенията по СГЕ и ССчЕ.

Действително съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от приходните органи, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките.

В случая при извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства за реално предаване на стоките от доставчиците на получателя не са представени. Издаването на фактурите от процесните доставчици би представлявало предпоставка за укрити приходи само ако за ЕТ е било налице задължение да ги осчетоводи, т. е. ако са били налице предпоставките по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч, респ. чл. 113, ал. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС. В данъчната практика константно е разбирането, че под доставка на стоки като основна законова хипотеза следва да се разбира съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик.

От събраните в хода на ревизията доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин фактът на получаването на стоките по фактурите от страна на РЛ, както и извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход/оборот от страна на ревизирания субект, каквито констатации се съдържат в оспорения РА. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби и липсата на счетоводна отчетност при ревизираното лице, може да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи - хранителни стоки, цигари и др., собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена.

Установява се, че част от горепосочените фактури не носят подпис на получател.

От друга страна, върху част от фактурите е положен подпис за получател, който е успешно оспорен от ревизираното лице в рамките на съдебното производство. Видно от заключението на в. л. по СГЕ, което е компетентно изготвено и необосновано не е кредитирано от първоинстанционния съд, подписите за получател върху фактурите, издадени от "К. О." ООД през 2009 г. и 2010 г., от "С. М." ООД през 2008 г. не са положени от В. М. П.. По отношение на другите две фактури, издадени от "Д." ООД и "Е. 2005" ООД вещото лице не може да извърши съпоставка с образеца от подпис на ревизираното лице, тъй като върху едната фактура няма положен подпис, а върху другата е положен подпис, но същият е негоден за изследване. Следователно, от заключението по СГЕ може да се направи еднозначен извод, че подписите за получател върху описаните фактури не са били изпълнени от ревизираното лице.

Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но както приема в практиката си органът по приходите, именно липсата на други доказателства, освен издадена фактура налага на извода за липса на реално предаване, респ. получаване на стоката. В случая, този реквизит се явява от значение за доказване действителността на сделката и фактурирането, с оглед твърдението, че доставките са получавани на обект на търговеца и при липса на други съпровождащи доставката на стока документи. Единствено счетоводното отразяване при доставчиците на издадените фактури не е основание да се приеме, че същият действително е получил стока по тях, както и че впоследствие е продал същата и е реализирал оборот, съответно приход.

В тази насока е неоснователен доводът на първоинстанционния съд за установяване факта на реалното получаване на стоката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Установяването на укрити доходи чрез реализирани продажби на получени, но неосчетоводени стоки, включва доказване на начина на придобиване на стоката, за да се приеме, че същата е впоследствие продадена. В практиката на органа по приходите и съда получаване на стока, респективно услуга се установява, чрез доказателства за реалност на доставката както при малките търговски обекти, така и в останалите случаи на търговския оборот.

В конкретния случай по делото са представени фактури, описани в РД, писмени обяснения на доставчиците и пътни листа, които доказателства не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък, а не дали фактурата е подписана или не от получателя. В тази връзка фактът, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС от доставчиците на ревизираното лице, не може да бъде тълкуван самостоятелно и да има водещо, предопределящо значение за реалното осъществяване на процесните доставки.

Наличието на фактура не е достатъчно основание да се приеме, че е настъпило данъчно събитие, в какъвто смисъл е постоянната практика на Съда на ЕС. Н. е да се изследват всички относими обстоятелства относно наличието или не на настъпило данъчно събитие - осчетоводени ли са доставките, налице ли е предаване на стоките, има ли фактурата др. придружаващи документи; какви са писмените обяснения на управителите на отделните доставчици и дали те съответстват на други събрани писмени доказателства.

В процесния случай се установява по категоричен начин, че липсват доказателства за приемането и предаването на стоките /няма приемо-предавателни протоколи; от друга страна, не всички фактури носят подпис на получател, за да се приеме, че представляват разписки за предаване на стоките; относно подписаните фактури от получател не са събрани доказателства, от които да се установява кое е лицето, положило подписа върху тях/. Няма приобщени доказателства за транспортирането на стоките. Позоваването от страна на приходните органи само на представените от доставчиците извлечения от счетоводни документи, респ. на констатираното след извършена служебна проверка в информационната система на НАП и на писмените обяснения на доставчиците, не е достатъчно да се приеме наличието на реално осъществени доставки на стоки, извършени от посочените във фактурите доставчици и получени от ревизираното лице като получател на същите.

Едновременно с това следва да бъде съобразено обстоятелството, че самото РЛ не оспорва факта на издаване на определена част от описаните от приходните органи фактури видно от обясненията, дадени в хода на ревизията и позицията му като жалбоподател в рамките на съдебното производство пред АС П.. Същият счита, че следва да бъдат изключени фактурите, които са без подпис за получател и тези с подпис, за който не е доказано да е изпълнен от него, т. е. изчерпателно описаните в молба по делото - л. 1929 - 1944. В този смисъл ЕТ признава факта на неосчетоводяване на част от спорните фактури, които са предмет на изследване от вещото лице по ССчЕ и при съобразяването им е извършено съответно преизчисление на задълженията по ЗДДС. Н. първоинстанционният съд не е кредитирал заключенията по СГЕ и ССчЕ и не е извършил задълбочен анализ на всички писмени доказателства по делото. Касационната инстанция възприема констатациите на в. л. по ССчЕ за всеки отделен данъчен период, които са съобразени с предмета на фактурите /хранителни стоки, цигари/, доставната стойност на стоките без ДДС, % надценка /който е използван от самия ЕТ/, продажна стойност на стоките без ДДС и съответно, полученият дължим ДДС и лихви за забава.

Съобразно заключението по ССчЕ за м. 12.2008 г. е определен дължим ДДС за сумата от 2080, 10 лева и лихви за забава 1478,47 лева; за м. 12.2009 г. е определен дължим ДДС за сумата от 806,06 лева и лихви в размер на 473,10 лева; за м. 12.2010 г. е определен дължим ДДС за сумата от 412,33 лева и лихви за забава в размер на 199,35 лева; за м. 12.2011 г. е определен дължим ДДС за сумата от 10 482,22 лева и лихви за забава в размер на 3985,44 лева; за м. 12.2012 г. е определен дължим ДДС за сумата от 840,04 лева и лихви за забава в размер на 232, 67 лева.

Съобразно изложеното, решението е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на РЛ срещу РА относно ДДС за м. 12.2008 г. за сумата от 2080, 10 лева и лихви за забава 1478,47 лева; за м. 12.2009 г. - за сумата от 806,06 лева и лихви в размер на 473,10 лева; за м. 12.2010 г. - за сумата от 412,33 лева и лихви за забава в размер на 199,35 лева; за м. 12.2011 г. - за сумата от 10 482,22 лева и лихви за забава в размер на 3985,44 лева; за м. 12.2012 г. - за сумата от 716,77 лева и лихви за забава в размер на 198,53 лева /за посочения данъчен период РА се явява законосъобразен, доколкото вещото лице е определило задължение за ДДС в по-висок размер от определения с РА и в тази част заключението не следва да се цени предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК/. Решението е неправилно в частта на отхвърляне на жалбата на лицето срещу РА относно определените задължения за ДДС за м. 12.2008 г. за горницата над 2080,10 лева до 8 992,10 лева ведно с горницата в лихвите за забава над 1478,47 лева до 6391,32 лева; за м. 12.2009 г. за горницата над 806,06 лева до 8305,90 лева и лихви за забава за горницата над 473,10 лева до 4874,99 лева; за м. 12.2010 г. за горницата над 412,33 лева до 14 306,95 лева и лихвите за забава за горницата над 199,35 лева до 6918,78 лева; за м. 12.2011 г. за горницата над 10482,22 лева до 16 907,74 лева и лихви за забава за горницата над 3985,44 лева до 6428,49 лева, като решението следва да се отмени заедно с РА в посочените му части.

2.2. Съобразно изложеното по-горе относно определените с РА задължения по ЗДДС, са налице основания за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, доколкото се установява наличието на укрити доходи в съответния по-малък от приетия от приходните органи размер. В тази връзка следва да се кредитира заключението по ССчЕ, според което от ЕТ се дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в съответните размери: - за 2008 г. за сумата от 122,22 лева и лихви за забава в размер на 81,87 лева; за 2009 г. за сумата от 47,36 лева и лихви за забава в размер на 26,37 лева; за 2010 г. за сумата от 20,52 лева и лихви за забава в размер на 9,31 лева; за 2011 г. за сумата от 395,29 лева и лихви за забава в размер на 138,35 лева и за 2012 г. за сумата от 21,93 лева и лихви за забава в размер на 5,43 лева.

Това означава, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу РА относно определения данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в горепосочените размери ведно с лихвите за забава, се явява правилно. Решението като неправилно следва да се отмени в частта на приетия за законосъобразен РА относно определения данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. за горницата над 122,22 лева до 469,39 лева и лихви за забава за горницата над 81,87 лева до 314,44 лева; за 2009 г. за горницата над 47,36 лева до 309,34 лева и лихви за забава за горницата над 26,37 лева до 172,25 лева; за 2010 г. за горницата над 20,52 лева до 272,77 лева и лихви за забава за горницата над 9,31 лева до 123,73 лева; за 2011 г. за горницата над 395,29 лева до 837,25 лева и лихви за забава за горницата над 138,35 лева до 293,03 лева; за 2012 г. за горницата над 21,93 лева до 45,10 лева и лихви за забава за горницата над 5,43 до 11,16 лева, като в тази част РА се отмени като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - гр. П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2800 лева, изчислени по компенсация. В полза на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер на 3363,75 лева съобразно частичната основателност на жалбата за цялото съдебно производство. В полза на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 2391,14 лева за двете съдебни инстанция съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение