Определение № 11379 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място] против Определение № 2888 от 23.08.2024 г., постановено по адм. дело № 149/2024 г. по описа на Административен съд-Плевен /АдмС-Плевен/, с което е върнато искане, отправено до Върховния административен съд за отмяна на влязло в сила определение № 1538 от 24.04.2024 г. по адм. дело № 149 по описа на АС Плевен. Жалбоподателят излага съображения, че постановения акт е неправилен. Ответникът не е предоставил становище по жалбата. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил, че по искане на настоящия частен жалбоподател е образувано производство против Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, представлявано от Главния директор с цена на иска в размер на 2000 лева. С обжалваното определение № 2888 от 23.08.2024 г. е върнато искане на Г. В. В. за отмяна на Определение № 1538/24.04.2024 г. постановено по адм. дело № 149/2024 г. по описа на АдмС Плевен. Съдът е приел, че е налице основание за връщане на жалбата, поради това, че не са изпълнени дадените от съда указания, за отстраняване на нередовности в частната жалба на В., свързани с невнасяне на дължима държавна такса в размер на 30 лв. съгласно чл. 235а от АПК. Определението е правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК и е условие за редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК, във вр. с чл. 231 АПК. Като приложение към подадената от В. частна жалба не е представен документ за внесена държавна такса, при което същото е оставено без движение от съда за отстраняване на констатираната нередовност. Разпореждането за това е надлежно съобщено на жалбоподателя. Задължението за внасяне на дължимата се държавна такса не е изпълнено до момента на постановяване на обжалваното определение. С оглед изложеното правилно частната жалба е върната на основание чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 1 от АПК. При тези данни, обосновано с оглед доказателствата и в съответствие със закона, съдът е приел, че не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовности по искането за отмяна изразяващи се в незаплатена държавна такса за разглеждането му. Ето защо, настоящият състав намира, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на трето отделение