Определение № 784 от 15.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 2420/2014 г.

Образувано е по частна жалба на Е. В. Г. - К., [населено място] срещу определение № 558 от 22.05.2014 г. по в. ч. гр. д. № 348/2014 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата й против действието на ЧСИ З. З., обективирано в Постановление от 04.12.2013 г. за конституиране на [фирма] като взискател по изп.д. № 20078750400152 и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли за неговата отмяна. Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма] – [населено място] не са взели становище по частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени характера на частната жалба, намира, че не следва да се произнася по жалбата поради отсъствие на установените в чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК предпоставки за разглеждането й. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат само тези определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, които са постановени от окръжен или апелативен съд в качеството му на въззивна инстанция. Определението на Хасковския окръжен съд е постановено в производство по чл.135 ГПК, инициирано по жалба на длъжника, сега жалбоподател по посоченото изпълнително дело срещу действията на ЧСИ З. З.. В производството за разглеждане на жалбата по чл. 435 ГПК окръжният съд е действал не като въззивна инстанция, а като контролен орган, упражняващ съдебен контрол за законосъобразност върху извършените в изпълнителното производство съдебно - изпълнителни действия. Поради това, макар и да прегражда по-нататъшното развитие на делото, постановеното в производството по чл. 435 и сл. ГПК определение има характер на акт на първоинстанционен съд и подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, а не пред Върховния касационен съд. Компетентността на апелативните съдилища да разгледат частни жалби срещу определения на окръжните съдилища, с които се оставят без разглеждане жалби срещу действия на съдебен изпълнител или се прекратява производството по такива жалби, е призната изрично в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК и ТК на ВКС, което не е изгубило значението си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. с оглед принципно непроменения характер на производството по обжалване на съдебно - изпълнителните действия. По тези съображения производството по частната жалба на Е. В. Г. - К. следва да се прекрати, а делото да се изпрати по компетентност на Пловдивския апелативен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение