Решение № 15037 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2020 г.

Решение № 15037 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Смолян против решение № 101 от 20.05.2020 г. на Административен съд - Смолян, постановено по административно дело № 89/2020 г., с което е отхвърлен като неоснователен протестът на Окръжна прокуратура – Смолян срещу разпоредбите на чл. 3, т. 2 и т. 5 от Правила за реда и условията за отпускане на финансов стимул за новородено или осиновено дете в Община Смолян, приети с решение № 1184 по протокол № 51/30.05.2019 г. от Общински съвет – Смолян, и Окръжна прокуратура – Смолян е осъдена да заплати на Общински съвет – Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК, касаторът претендира отмяна на протестирания съдебен акт и решаване на спора по същество чрез отмяната като незаконосъобразни на разпоредбите на чл. 3, т. 2 и т. 5 от Правила за реда и условията за отпускане на финансов стимул за новородено или осиновено дете в Община Смолян, приети с решение № 1184 по протокол № 51/30.05.2019 г. от Общински съвет – Смолян. Претендира и присъждане на прокуратурата на направените по делото разноски, представляващи сумата, платена за съобщаване на протеста чрез обявление в Държавен вестник. Ответникът по касация – Общински съвет – Смолян, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Карамучев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационния протест и правилност на първоинстанционното съдебно решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационния протест, като предлага решението на Смолянския административен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи протестът на Окръжна прокуратура – Смолян, като бъдат отменени разпоредбите на чл. 3, т. 2 и т. 5 от Правилата за реда и условията за отпускане на финансов стимул за новородено или осиновено дете в Община Смолян. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационния протест за процесуално допустим като подаден от надлежно легитимирана страна в срок и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледан по същество, за неоснователен, поради следните съображения: С протестираните пред първоинстанционния съд разпоредби от Правила за реда и условията за отпускане на финансов стимул за новородено или осиновено дете в Община Смолян, приети с решение № 1184 по протокол № 51/30.05.2019 г. от Общински съвет – Смолян, се въвеждат следните условия за отпускане на еднократен финансов стимул от общинския бюджет: чл. 3, т. 2 – родител/ите на новороденото или осиновеното дете трябва да имат навършени 18 години към датата на раждането или осиновяването; чл. 3, т. 5 – родител/ите на новороденото или осиновеното дете трябва да имат завършено не по-ниско от средно образование към датата на подаване на заявлението за финансов стимул. За да не уважи сезиралия го протест Смолянският административен съд е аргументирал теза, че правилата са законосъобразни, защото са приети от компетентен орган при предвидените в закона кворум и мнозинство и спазване на дължимата процедура, като въведените с тях изисквания не са дискриминационни, противно на твърдяното от прокуратурата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Между страните по делото не е спорно, че Правилата са приети от компетентен орган с необходимото мнозинство при наличие на изискуемия кворум и в съответствие с предвидения към онзи момент процесуален ред за приемане на нормативен административен акт. Основният спор между страните е за това изискванията на двете посочени разпоредби дали са дискриминационни, на който съдът е дал убедителен отрицателен отговор и който отговор настоящата инстанция споделя. Нормата на чл. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 2 от същия закон предвижда универсално и безусловно /независимо от възраст, образование и доходите на семейството/ право на еднократна помощ за майката при раждане на живо дете, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, като средствата са осигурени от държавния бюджет. Предвидените с обсъжданите правила /които не са приети по законова делегация от ЗСПД/ еднократни финансови стимули обаче са от общинския, а не от държавния бюджет, като в случая се касае не за право или привилегия, за да е налице противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. С тях се регламентира изплащане на недължими по закон стимули за определено социално поведение на родителите – завършване на средно образование и раждане на деца след навършване на пълнолетие. Тези две цели не само не са обществено укорими, а напротив, реализирането им е обществено оправдано. В мотивите на приелия Правилата орган изрично е посочено, че се цели задържане на младежите в училище до получаване на средно образование, свързано с констатираната обезпокоителна тенденция на раждане на деца от непълнолетни майки /т. нар. социален феномен "деца раждат деца"/. Борбата с преждевременните раждания и ранното отпадане от училище е легитимна цел и е инвестиция в бъдещето на нацията, а предвидените с Правилата стимули са подкрепяща мярка за осъществяване на тази цел. Условията за получаването им могат да бъдат свободно определени от стимулиращия орган в зависимост от целта, която се преследва. Същевременно не съществува правна норма от по-висок ранг, която да повелява, че за всяко живородено или осиновено дете се дължи заплащане на родителя на определена сума пари от съответната община. Предвид гореизложеното и нормата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация във връзка с чл. 4, ал. 1 от същия закон, е юридически неиздържано да се търси в случая наличие на дискриминационно поведение. По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Неоснователността на главните касаторови искания обуславя и неуважаване на акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. /определени съгласно вида и количеството на извършената дейност и неголямата фактическа и правна сложност на делото/ за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение