Чл. 6 ЗСПД

Майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда начл. 26 от Закона за закрила на детето.

Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, който не е по-малък от предходната година и се диференцира според поредността на децата, родени от майката като за първо, второ и трето дете е по-висок.

При раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете.

При определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането.

Помощта по ал. 1 се изплаща на майката, а при невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето.

Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни увреждания 50 и над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.

Правото по ал. 1 се ползва от бащата, в случай че майката почине преди подаването на заявлението-декларация за отпускане на помощта.

В случай че майката не е навършила 18 години, дирекция "Социално подпомагане" предприема мерки за закрила в семейна среда съгласночл. 23 от Закона за закрила на детето.

Помощта по ал. 1 се възстановява от лицето, на което е била отпусната, ако до навършване на двегодишна възраст от детето то бъде настанено за отглеждане извън семейството по реда начл. 26 от Закона за закрила на дететопоради лишаване от родителски права на основаниечл. 132, т. 1 и 2във връзка счл. 131, ал. 1 от Семейния кодекси/или на основаниечл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за закрила на детето.