Решение № 5376 от 14.6.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 3141/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на П. Д., [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, ул. „••••“ № 8, представляван от адвокат Д. С., против Заповед № ЗСПД/Д-РВ-31555/28.11.2023г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, с която на жалбоподателя е отказано изплащане на еднократна парична помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати процесуални нарушения при издаването й, както и несъответствие с целта на с материалния закон. Жалбоподателят иска отмяна на посочения акт. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, в представен писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за незаконосъобразност и неоснователност на жалбата. Прави възражение, за намаляване на претендиранити разноски до размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Окръжна прокуратура – Пловдив редовно призована за производството, не изпраща процесуален представител и не встъпва в същото. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема от фактическа и правна страна за установено следното: На 09.11.2023 г. П. Д. подал до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/31555/16.11.2023г., за отпускане на еднократна парична помощ за раждане на живо дете /близнаци/ по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД. Към заявлението са приложени удостоверения за раждане на децата Ф. П. Д. и А. П. Д., родени на 30.05.2023г. от майка Н. Д. и с баща П. Д.. Съгласно представено решение № 4421/04.11.2023 г. по гражданско дело № 20235330110277 от 2023 г. на Районен съд Пловдив, с което се утвърждава постигнатото споразумение между П. Д. и Н. Д.. Упражняването на родителските права върху родените в съвместно съжителство Ф. Д. и А. Д. се предоставят на бащата П. Д.. Местоживеенето им е определено при бащата, като и режимът на лични отношения с майката и издръжката. Решението е поправено с решение № 4857/30.11.2023 г. за допусната очевидна фактическа грешка, по отношение да коректно вписване на майката Н. Д., вместо съпруга и вписване на дъщеря си А. П. Д., вместо сина си Ф. П. Д.. Към заявлението жалбоподателят Д. приложил пълномощно от майката Н. Д., което в т. 1.4 му дава правомощия да я представлява пред структурите на Агенция за социално подпомагане, във връзка с подаване на заявяване и получаване на социални и семейни помощи за децата. С издадената Заповед № ЗСПД/Д-РВ-31555/28.11.2023г. директорът Дирекция „Социално подпомагане“ - Пловдив е отказал изплащане на еднократна парична помощ при раждане на живо дете /близнаци/ - Ф. П. Д. и А. П. Д., като е мотивирал акта си с това, че съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 4 ЗСПД право на еднократна помощ при раждане на живо дете е на майката. По делото няма спор, че децата са български граждани и родителските права се упражняват от бащата П. Д.. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 11.12.2023 г. видно от известие за доставяне /л. 92/. По делото са представени и други доказателства съставляващи административната преписка по издадения акт, приети от съда като доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок, тъй като заповедта е получена по пощата от жалбоподателя на 11.12.2023 г., а жалбата му е депозирана чрез Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив в Административен съд Пловдив на 22.12.2023 г. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (адресат на административния акт), срещу административен акт подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган - директор на Дирекция “Социално подпомагане“ Пловдив, в рамките на предоставените му правомощията, съобразно законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за отказа за отпускане на еднократна помощ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 10, ал. 5 ЗСПД. В бланката на заявлението-декларация длъжностното лице е изложило становище, че бащата няма право на помощ при раждане на дете основание чл. 6 ал. 1 от ЗСПД, изложени са мотиви за отказа и е съгласувано от друго длъжностно лице. Декларацията съответства на одобрения със Заповед № РД01-92/05.04.2023 г. на министъра на труда и социалната политика образец и съдържа всички реквизити, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗСПД майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. При раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете (ал. 3). Съгласно разпоредбата на ал. 4 гласи, че при определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането, като помощта по ал. 1 се изплаща на майката, а при невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето (ал. 5). От цитираната нормативна уредба може да се направи извод, че еднократната помощ се отпуска на майката, по подадено от нея заявление, за това че е родила живо дете. В случая помощта е насочена към стимулиране на жените да раждат деца, т. е. това е помощ за майката/родилката, а не се явява помощ за отглеждане на дете, както твърди жалбоподателя, т. е. това индивидуално право на майката/родилката. Разпоредбата на чл. 6 е в Глава втора "Семейни помощи при бременност, раждане и за отглеждане на деца" от закона, като редът и условията за отпускане на помощи за отглеждане на дете са уредени в чл. 6а и сл. от тази глава. Неоснователно е и твърдението, че жалбоподателя Д. попада в хипотезата на чл. 6, ал. 5 ЗСПД. Същата е приложима при условие, че майката е подала заявление, помощта е отпусната, но не може да й се изплати. Само когато майката не може да я получи, то тогава се изплаща на друг законен представител на детето. Безспорно е, че родителските права върху децата са предоставени на бащата и той е техен законен представител, но доколкото не е изпълнена процедурата по подаване на заявление от майката и невъзможността й тя да получи помощта, то тогава не е налице основание по чл. 6, ал. 5 ЗСПД помощта да се изплати на бащата. Хипотезата касае фактическото получаване на вече отпусната еднократна помощ, а не възникването на субективното право на конкретния вид помощ. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че е подал заявлението – декларация от името на майката, тъй като в представеното пълномощно т. 1.4 майката Н. Д. му предоставя правото да я представлява, пред структурите на Агенция за социално подпомагане, във връзка с подаване на заявяване и получаване на социални и семейни помощи за децата, а не във връзка с нейно лично право като майка/родилка, както вече се каза разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДПД, касае отпускане на еднократната помощ на майката, по подадено от нея заявление, за това че е родила живо дете, с цел стимулиране на жените да раждат деца, а не се явява помощ за отглеждане на дете, както твърди жалбоподателя. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност, поради неизлагане на мотиви от страна на административния орган, който ясно е посочил изискването на разпоредбата чл. 6 ал. 1 от ЗСПД, в която по волята на законодателя е посочена единствено майката, като лице имащо право да получи еднократната помощ при раждане на живо дете. В тази връзка следва да се отбележи, че не се установи нарушение на чл. 5 от ППЗСПД, тъй като в приетото от административния орган заявление- декларация не са установени нередовни или липсващи документи, които да бъдат коригирани или допълнени, а е засегната липса изразена воля на правния субект носител на правото да получи съответната помощ. В процесният случай съдът не откри отказа да е в противоречие с чл. 3, ал. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, доколкото същият защитава интересите на детето. Както се посочи по-горе помощта е насочена към стимулиране на жените да раждат, а не се отпуска за отглеждане на дете/деца и не засяга неговите/техните интереси. С оглед изхода на делото и обстоятелството, че ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи. Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХVІ състав