Решение № 9356 от 30.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1225/2024 г.

Производство по чл. 145 – чл. 178 от АПК, вр. чл.10, ал.6 от ЗСПД. Образувано е по подадена жалба от по жалба на К. И. [ЛНЧ], гражданин на Р [държава], с настоящ адрес в [населено място], подадена чрез адв.Т. Ч. против Заповед №ЗСПД/Д-РВ/8291 от 23.05.2024г. на директор на Дирекция Социално подпомагане –[област] за отказ на осн. чл.6 ал.1 ЗСПД да бъде отпусната еднократна помощ за малолетното и дете Т. С. И.. С жалбата се развиват доводи, че жалбоподателя като майка на живороденото и дете Т. С. И., роден на [дата]. има правото да получи еднократна помощ по реда на чл.6, ал.1 ЗСПД на основание чл.3 т.5 ЗСПД, като право на семейни помощи имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в Р [държава]. Счита за погрешни изводите на административният орган за приложение на разпоредбата на чл.3 т.3 ЗСПД, че право на семейни помощи имат само тези семейства, от които единият родител е български граждани. Допълнително се развиват доводи, че не е съобразено предоставянето на временна закрила на жалбоподателката, а според чл. 39 ЗУБ същата има право на социално подпомагане. Позовава се и на разпоредбата на чл.2 и чл.27 от Конвенция на ООН за правата на детето, ратифицирана от Р [държава] с решение от 11.04.1991г.. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Ч., който поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства по преписката. По същество на спора излага допълнители аргументи в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на атакувания административен акт, като се позовава на прякото действие на чл.13 т.2 от Директива №2001/55 от 20.07.2001г. на ЕС относно прилагане на необходимите разпоредби и по отношение на лица, ползващи се с временна закрила, каквито се явяват и бежанците и на чл.29 ал.1 от Директива №2011/95 от 13.12.2011г на ЕС. Иска отмяна на издадената заповед и присъждане на разноски по чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата. Ответната страна – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], в писмен отговор чрез процесуалният си представител юрк.С. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена, а издадената заповед като законосъобразна, да бъде оставена в сила. Сочи на основания за необходимостта от сключен международен договор, за да може да бъде изплатена търсената социалната помощ, а такъв с Р [държава] не е сключен. Не претендира разноски. Съдът като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните по същество и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Подадено е заявление – декларация вх. №ЗСПД/Д-РВ/8291 от 15.05.2024 г. от К. И., адресирано до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], с което е поискано отпускане на еднократна помощ за еднократна помощ при раждане на живо дете по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗСПД, отнасяща се за Т. С. И., роден на [дата]., в [населено място]. В заявлението – декларация е декларирано, че детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 ЗЗДет.. Към заявлението е представено удостоверение за раждане №2023002784 на Община [област], в което като негова майка е посочена жалбоподателката К. И. И., [държава]. Към заявлението не са приложени доказателства за статута и на бежанец и предоставена временна закрила, нито за трудови правоотношения и здравноосигурителни права. Последвало е издаване на оспорваната Заповед № 3СПД/Д-РВ/8291 от 15.05.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], с която на основание чл. 3, ал.3 ЗСПД е отказано на жалбоподателят отпускане на еднократна финансова семейна помощ по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗСПД за раждане на живо дете, като са изложени мотиви, че детето и родителите са украински граждани, а право на семейна помощ има за деца, на които поне единият родител е български гражданин. При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, имащо правен интерес, тъй като жалбоподателката е адресат на заповедта. Подадена жалба следва да се приеме, че е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. чл. 10, ал. 6 ЗСПД, тъй като от датата на нейното връчване / на 28.05.2024г. по електронен път/ до датата на подаване на жалбата не е изтекъл законоустановеният 14 дневен срок. Разгледаната по същество, жалбата е основателна. Съсласно чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Оспорената заповед е издадена от компетентният орган по чл. 10, ал. 4, вр. ал. 5 ЗСПД, а именно директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място]. Спазена е установената от закона писмена форма и отговаря на изискуемото законово съдържание, включително с отбелязване на правното и фактическо основание за нейното издаване. Липсват данни за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения - такива, които съществено са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил акт в противен смисъл към момента на неговото издаване, поради което не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност. По отношение на съответствието на заповедта с материалния закон, съдът счита, че същият е нарушен. С нормата на чл.3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗСПД майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В настоящия случай се установява, че К. И. И. е майка на Т. С. И., роден на [дата]., в [населено място]. Изцяло голословни и неподкрепени с доказателства са твърденията на административният орган, че е налице хипотезата на чл.3 т.3 ЗСПД, поставяща изискването детето да е български гражданин и поне единият негов родител да е български гражданин. В случаят жалбоподателят като майка е поискал отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл.6 ал.1 ЗСПД, независимо от доходите на семейството, което няма връзка и с приложение на хипотезата на чл.3 т.5 ЗСПД, съгласно която семейна помощ се отпуска на бременни жени. В конкретният случай е спорно дали е нормативно регламентирано получаването на семейни помощи по чл.6 ал.1 ЗСПД от жалбоподателя като [държава], с предоставен статут на чужденци с временна закрила. Правото на социално подпомагане на семейства на бежанци възниква по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ, съгласно която те имат право на социални подпомагане по реда и в размера, предвиден за български граждани. Безспорно е, че на граждани на Р [държава] е предоставена временна закрила като бежанци, което е въведено законодателно от 2007г.. В тази връзка жалбоподателя има право на социално подпомагане, осъществявано чрез социални помощи (в случая еднократна семейна помощ по чл. 6, ал. 1 ЗСПД), доколкото се явява правоимащо лице по смисъла на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ. Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето. С оглед изложеното, децата, ползващи се с временна закрила, не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца, граждани на [държава], чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който [държава] е страна. Обжалваният акт е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз. Касае се за нормата на чл.13, т.2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в цитирания по-горе чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. Това е така, защото съгласно §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Ето защо административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което очевидно не е сторил. Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той следва да бъде отменен, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление - декларация за отпускане на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД, подадена от К. И. И., отнасяща се за живороденото дете Т. С. И.. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателя има право да и се заплатят разноските за държавна такса, които са в размер на 10 лева. По делото е приложен договор за правна помощ, от който е видно, че адвокат Т. Ч. е предоставил на жалбоподателя безплатна правна помощ по делото. Същият е представлявал К. И. в настоящото производство, явявя се в съдебно заседание и активно аргументира позицията, която поддържа, поради което има право да получи хонорар в минималния размер от 1000 лева съгтласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, на осн. чл.172 ал.2 АПК и чл.10 ал.6 ЗСПД Административен съд –[област]- XXVIII състав