Решение № 32722 от 7.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7432/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е по жалба на А. К., родена в [държава], [ЛНЧ], подадена чрез адв. К., срещу Заповед № ЗСПД/Д–С–ВЗ/2309/16.06.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Възраждане. Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в противоречие с материалния закон и при несъответствие с неговата цел. Твърди се, че нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД е в пряко противоречие с нормите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и Директива № 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13.12.2011 г. Моли за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Ответникът - директор на дирекция "Социално подпомагане" – Възраждане, чрез юрк. Б., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Алтернативно ако бъде уважена същата моли да бъде присъден минимален хонорар за адвокатска защита на основание чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Софийска градска прокуратура не се представлява и не взема становище по жалбата. Административен съд София - град, Трето отделение, 44-ти състав, като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 06.06.2025 г. жалбоподателката е подала заявление – декларация до директора на дирекция "Социално подпомагане" – Възраждане за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 ЗСПД. Във връзка с подаденото заявление е издадена и оспорената в настоящата производство Заповед, с която е отказано отпускане на помощта по чл. 6, ал. 1 ЗСПД. Процесната заповед е връчена лично на заявителката на 20.06.2025 г., която е оспорена пред АССГ с жалба от 03.07.2025 г. В хода на съдебното производство е приета без оспорване административната преписка, както и писмени доказателства приложени към жалбата. При така установеното от фактическа страна Административен съд-София-град, Трето отделение, 44 -ти състав, обуславя следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, съобразно изискуемите от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел. На първо място следва да бъде съобразено, че с нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е уредил лицата, които имат право на семейни помощи, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСПД, майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Между страните не е спорно, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че Касатикова е подала заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 ЗСПД за детето Е. К., което е родено на територията на [държава] и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, т. е. налице са кумулативните предпоставки на чл. 6, ал. 1 от ЗСПД. Спорно по делото е приложението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателката няма право на семейни помощи за деца, тъй като същото не попада в кръга лица посочен в чл. ЗСПД. Като мотиви за отказа е посочено също така, че в ЗУБ не е изрично предвидено получаването на семейни помощи; има сключен договор между [държава] и [държава] за социално осигуряване, но този договор не се отнася за семейни помощи или парични обезщетения за семейства с деца. Настоящият състав намира, че неправилно административния орган е приел, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателката еднократна помощ предвид следното: Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на [държава] (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.