Определение № 116 от 08.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4429/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. И. И. – процесуален представител на С. П. Б., за допълване на решение № 315/04.01.2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по гр.д.№ 4429/2015г., с искане с присъждане на разноски в производството пред касационната инстанция. С посочения съдебен акт на ВКС е оставена без уважение молбата на Р. П. Н., Ю. Р. С., Б. В. А., И. Ф. Г., О. Ф. Г. и Д. Д. Ф. Г. /наследници по закон на починалия молител Ф. Ф. Г., в чието лице е продължило производството по делото/, М. Г. Я. и Т. Г. Ц. /и като законни наследници на починалия молител Г. К. Я./, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение. Молителят поддържа, че при постановяване на решението по молбата за отмяна ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на разноските, поради което моли съдебният акт да бъде допълнен като се разгледа искането за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие /съдържащ се на л.10 от делото/ и пътни разноски в размер на 128 лв. /отразени в приложения на л.163 от делото списък с разноските /. Ответниците – Р. П. Н., Ю. Р. С., Б. В. А., И. Ф. Г., О. Ф. Г., Д. Д. Ф. Г., М. Г. Я. и Т. Г. Ц., в срока по чл.248, ал.2 ГПК изразяват становище, че искането за допълване на решението в частта за разноските, е неоснователно, поради което молят да бъде оставено без уважение, а в случай, че същото бъде уважено претендираното адвокатско възнаграждение да бъде присъдено съгласно минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, каквото възражение е релевирано в проведеното съдебно заседание по делото. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира, че молбата на С. П. Б. е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е и основателна, поради следните съображения: С решение № 315/04.01.2016 г. по гр. д. № 4429/2015 г. на ВКС, Трето гражданско отделение е оставена без уважение молбата на Р. Н., Ю. С., Б. А., И. Г., О. Г., Д. Д. Ф. Г., М. Я. и Т. Ц. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, Второ гражданско отделение. В съдебното производство ответникът по молбата за отмяна С. П. Б. е представляван от адв. И. И., който своевременно е поискал в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС, както и направените пътни разходи. В тази връзка е представил списък с разноските съгласно чл.80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие. При постановяване на решение № 315/04.01.2016 г. съдебният състав е пропуснал да се произнесе по искането на ответника - С. П. Б. /направено в представения отговор по молбата за отмяна и в проведеното на 28.09.2015 г. открито съдебно заседание по делото/, за присъждане на направените разноски за осъществено процесуално представителство и пътни разноски. Разпоредбата на чл. 81 ГПК задължава съда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, да се произнесе и по исканията на страните за разноски. В конкретния случай ответникът по молбата за отмяна е поискал своевременно да му бъдат присъдени претендираните разноски. Предвид изхода на делото, пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноските е основание за допълване на решението по реда на чл. 248 ГПК. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие /съдържащ се на л.10 от делото/ надвишава минималния размер по чл.9, ал.4 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но съответства на оказаната правна помощ и сложността на делото, поради което не е налице основание по чл.78, ал.5 ГПК за намаляването му. Претендират се пътни разноски в размер на 128 лв. при отразени в приложения на л.163 от делото списък с разноските - два пъти пътни разноски от по 54лв. и при представен документ за извършване на пътни разноски в размер на 54лв. За двупосочен автобесен билет - на л.162 от делото. За останалите претендирани пътни разноски не се представят никакви документи от молителя и молбата в тази част е неоснователна - съгласно чл. 78 ГПК и ТР № 6/13г., т.1 се присъждат само разноски, за които има представени доказателства за извършването им. С оглед изложените съображения, на основание чл.248, ал.1 ГПК молителите в производството по молбата за отмяна следва да заплатят на ответника С. Б. сумата от 1 500 лв. /представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение/ и документирани пътни разноски в размер на 54лв. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,