Определение № 3774 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3142/2026 г.

Образувано е по частна жалба на „Стан Енерджи“ ЕООД, гр. София, чрез адв.Т. Мончева, против определение № 5454/10.02.2026 г. по адм. дело № 441/2026 г. на Административен съд – София-град. Подържат се оплаквания за неправилност, като се твърди, че оспорените уведомления представляват подлежащ на съдебен контрол акт. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът по частната жалба главния директор на Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива", ДАМТН в писмен отговор счита частната жалба за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 5454/10.02.2026 г. по адм. дело № 441/2026 г. Административен съд – София-град е оставил без разглеждане жалба вх. № 1490/27.03.2025 г., подадена от „Стан Енерджи“ ЕООД, гр. София срещу Уведомление изх.№ 84-01-985-4/11.12.2025г. и Уведомление изх.№ 84-01-985-7/11.12.2025г. на главния директор на Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива", ДАМТН и е прекратил производството по делото. Приел е, че оспорените уведомления нямат белезите на административен акт, подлежащ на съдебен контрол – основание за недопустимост по смисъла на чл. 159, т.1 АПК. Определението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят с вх.№ 84-01-985-2 и вх.№ 84-01-985-3 от 10.12.2025г. е представил в ДАМТН Протокол от изпитване № 6001/10.12.2025г., издаден от Изпитвателен център „СЖС България“ ЕООД, гр.Бургас, за изпитване на проба – гориво за дизелови двигатели. С процесното Уведомление изх.№ 84-01-985-4/11.12.2025г. на главния директор на Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива", ДАМТН, жалбоподателят е уведомен, че представеният протокол не удостоверява, че изпитаната проба от гориво за дизелови двигатели е контролната проба, взета с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-0204/25.11.2025г., предоставена на обекта, съгласно чл.20, ал.1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) и в този случай резултатите от заключенията на Констативни протоколи №№ КП-0714/28.11.2025г. и КП-0714-Б/28.11.2025г. с установени несъответствия с изискванията съгласно чл.6, т.2, Приложение № 2 НИКТГУРНТК и чл.47, ал.1, т.6 и ал.4 ЗЕВИ са окончателни. С вх.№ 84-01-985-5 и вх.№ 84-01-985-6 от 11.12.2025г. жалбоподателят е представил в ДАМТН Протокол от изпитване № 510/10.12.2025г., издаден от Акредитирана изпитвателна лаборатория на нефт, разтворители, горива и нефтопродукти към „Българска петролна рафинерия“ ЕООД, гр.Плевен за изпитване на проба от гориво за дизелови двигатели. С второто оспорено по делото Уведомление изх.№ 84-01-985-7/11.12.2025г. на главния директор на Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива", ДАМТН, дружеството жалбоподател е уведомено, че видно от представения протокол пробата е заявена за изпитване по 10 показателя, измежду които не са показателите „Съдържание на сяра“ и „Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME), по които са установени несъответствия, съгласно изискванията на нормативната уредба от стационарната лаборатория на ГДККТГ. Предвид това е посочено, че процедура по оспорване на резултатите не може да бъде проведена и резултатите се считат за окончателни. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че посочените писма имат уведомителен характер и не представляват индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 АПК и съответно не подлежат на обжалване. И с двете уведомления не се създават задължения за частния жалбоподател, не накърняват негови права, по никакъв начин не влияят неблагоприятно върху правната му сфера. По съществото си представляват кореспонденция между контролен орган и проверявано лице във връзка извършени доказателствени действия по време на проверката. Както правилно е посочил АССГ оспорването на констатациите от проверката, включително и по събраните във връзка с нея доказателства, жалбоподателят може да проведе при обжалване на издадено му задължително предписание по чл.23, ал.1, т.3 от НИКТГУРНТК, в случай, че такова бъде издадено. Обосновано административният съд е приел, че обжалваните писма нямат белезите на административен акт и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, поради което съдебното производство е недопустимо по смисъла на чл. 159, т.1 АПК. Наличието на годен за оспорване административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и липсата му обуславя недопустимост на съдебното производство. Действайки по посочения начин, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение