Определение № 9166 от 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8021/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. Гарибова - Добрева против определение № 3812 от 13.05.2022 г., постановено по адм. дело № 4266/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката счита определението за нищожно, поради невнесена по делото държавна такса и неправилно, без да сочи конкретни доводи за това. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Дисциплинарна комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, в писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София-град оставя без разглеждане направеното от М. Гарибова – Добрева особено искане за допускане на обезпечение по жалба, вх. № 17011/09.05.2022 г. срещу „реален“ отказ по заявление вх. № 2508/29.04.2022 г. да й бъдат предоставени заверени преписи от докладите, въз основа на които са образувани дисциплинарни дела № 44/2016 г. и 27/2017 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), като бъдат спрени дисциплинарните производства по дисциплинарни дела № 44/2016 и 27/2017 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ и на ново дисциплинарно производство, образувано въз основа на решение на Съвета на КЧСИ от 16.02.2022 г. и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че искането на М. Гарибова е процесуално недопустимо, тъй като с него се претендира постановяване на обезпечителна мярка, възможна само в исковото производство, образувано и разглеждано само по реда на ГПК. Приема, че в предвидения процесуален ред за оспорване на индивидуални административни актове, описан в АПК, възможната защита от предварително изпълнение на един невлязъл в сила индивидуален административен акт може да стане само по реда на чл. 166 АПК, а не по реда на ГПК. Обжалваното определение е валидно. Същото е постановено от законен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано, а волята на съда е ясно изразена. Ето защо твърдението, че обжалвания съдебен акт е нищожен, е неоснователен. Неоснователен е доводът на частната жалбоподателка, че невнасянето на държавна такса по делото води до нищожност на постановеното определение. Държавната такса е елемент от редовността на жалбата и няма нищо общо с нищожността на един съдебен акт. Още повече, че обжалваното определение е постановено по бързо производство, а от доказателствата по делото е видно, че с разпореждане от 13.05.2022 г. жалбата на Гарибова с вх. № 17011/09.05.2022 г. е оставена без движение като на същата е предоставен 7 дневен срок за внасяне на държавна такса по основното производство. Обжалваното определение е правилно. Правилно съдът е определил предмета на спора пред него, а именно направеното особено искане от страна на Гарибова за спиране на образувани дисциплинарни дела № 44/16 г. и 27/17 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ и ново дисциплинарно производство, образувано въз основа на решение на Съвета на КЧСИ от 16.02.2022 г., предвид изричното изявление в „частна“ жалба, адресирана до Административен съд София – град. Производството по адм.д. № 4266/2022 г. на АССГ е образувано по „частната“ жалба срещу „реален“ отказ на състав на дисциплинарната комисия на КЧСИ по заявление № 2508/29.04.2022 г. да предостави заверени преписи от докладите, въз основа на които са образувани дисциплинарни дела № 44/16 г. и 27/17 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ. Първоинстанционният съд с обжалваното определение се е произнесъл по бързо производство, в което на разглеждане подлежи само направеното особено искане за спиране на посочените дисциплинарни дела. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че не е компетентен да се произнесе по направеното особено искане за допускане на обезпечение чрез спиране на дисциплинарните дела и оставя без разглеждане искането на Гарибова. Дейността на Камарата на частните съдебни изпълнители е регламентирана в Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЧСИ в Камарата на частните съдебни изпълнители членуват по право всички частни съдебни изпълнители, а съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба органи на камарата са общото събрание, Съветът на камарата, контролният съвет и дисциплинарната комисия. Камарата на частните съдебни изпълнители е съсловна организация и актовете, издавани от нейните органи не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители е правно уредена в Глава четвърта от ЗЧСИ, като на обжалване подлежат постановените от дисциплинарния състав решения (чл.72 ЗЧСИ), но контролът върху тези актове се осъществява от Върховния касационен съд (чл.73, ал.1 ЗЧСИ), а всички останали актове, действия и бездействия във връзка с движението на производството по образувано дисциплинарно дело не подлежат на самостоятелно обжалване. В случая извън правомощията на административния съд е да се произнася по искания за спиране на образувано дисциплинарно производство, което е в правомощията на дисциплинарния орган, съгласно разпоредбата на чл. 71, ал.6 ЗЧСИ, която визира, че дисциплинарното производство може да бъде спряно само ако трябва да бъде учредено настойничество или попечителство на ЧСИ. Правилно първоинстанционният съд приема, че не може да се приложи разпоредбата на чл. 166 АПК за спиране на предварителното изпълнение, тъй като не са налице визираните материалноправни предпоставки на цитираната разпоредба. В случая не е налице административен акт, в който органа да е постановил разпореждане по чл. 60 АПК, с което да е допуснал предварителното му изпълнение, което би могло да причини на оспорващата значителна или трудно поправима вина. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди М. Гарибова - Добрева да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,