Определение № 71 от 17.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 183/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Й. Ф. Ф.-П. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №318/26.12.2021 г. по ч.тд.№918/21 на АС-Пловдив, 1 -ви търговски състав, с което е потвърдено определение №94/04.11.2021 г. по т.д. № 126/21 на ОС-Хасково. С последното е било прекратено производството по молба за несъстоятелност, образувано по като т.д. № 126/2021г. на ХОС и е върната молбата на жалбоподателя Й. Ф. Ф.-П. за откриване производство по несъстоятелност на „Амбулаторна групова практика за първична дентална помощ д-р А. и Й. Петеви“ООД,[ЕИК]. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да потвърди обжалваното пред него определение, въззивният съд се е позовал на следното: ОС-Хасково е бил сезиран от страна на Й. Ф. Ф.-П. с молба за откриване производство по несъстоятелност на „Амбулаторна групова практика за първичва дентална помощ д-р А. и Й. Петеви“ООД,[ЕИК]. С разпореждане № 181 от 01.10.2021г. съдът е указал на молителя, че са налице нередовности на сезирането, които следва да се отстранят, като е оставил без движение молбата и е определил едноседмичен срок за отстраняването им. Указано е на молителя да уточни правноорганизационната форма на сочения ответник; да изясни в какво качество предявява молбата, както и да приложи изискваните, съгласно чл. 628, ал.1, т.1-4 ТЗ документи и да представи доказателства по чл. 78, ал.2 ДОПК. С уточняваща молба молителката е заявила, че предявява молбата в качеството й на управител на дружеството ответник, но и като кредитор на същото за суми, представляваща дължими трудови възнаграждения за периода от м.02.2021г. до датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Посочила е, че неплатежоспособността е настъпила на 20.02.2021г., от който момент не са изплащани дължимите трудови възнаграждения. Окръжен съд Хасково е приел, че молителят не е отстранил констатираните и указани му нередовности, поради което и молбата следва да бъде върната, а производството образувано като т.д. № 126/2021г. пред ОС Хасково прекратено. Позовал се е на това, че е недопустимо молителя да заявява искане за откриване производство по несъстоятелност, както в качеството си на представляващ длъжника, така и в качеството си на кредитор, като е посочил, че ответното ООД се представлява съвместно от двамата управители и затова е невъзможно единия от тях да сезира валидно съда, а по отношение твърдяното качество кредитор по търговска сделка е посочено, че такова не е обосновано от молителката, тъй като същата се позовава на вземания за трудово възнаграждение. По оплакванията в ЧЖ, депозирана срещу определението на ОС-Хасково, съставът на ПАС е изложил следните съображения: За неоснователен е счетен доводът на жалбоподателя за това, че за съда е съществувало задължение, след като констатира, че твърденията на молителя не обосновават качеството му на кредитор по търговска сделка да разгледа молбата му като такава подадена от длъжника. Твърденията на качеството на страната, която заявява искането, обуславя различни изисквания досежно редовността й, а и различия досежно реда за разглеждането й – чл. 629 ТЗ. Отделно са изложени аргументи за това, че дори да се приеме за основателно неговото предложение молбата му да бъде разгледана като такава подадена от длъжника, то същата не би могла да се приеме за валидно сезиране на съда, тъй като дружеството длъжник се представлява заедно от двамата управители – молителката и А. П., съгласно данните по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Касае се до органно представителство на колективен орган, осъществяващ управление на търговец, правно и структурно обособен като ООД, което означава, че правото на управителите да действат поотделно или самостоятелно е отнето по волята на съдружниците. Затова и доколкото колективното управление се осъществява чрез съставни волеизявления, които следва да са еднакви по съдържание и насочени към постигане на определи правни последици, то отсъствието им води до извод за липса на надлежно сезиране на съда за откриване производство по несъстоятелност на процесното ООД. Такова би могло да бъде упражнено само от представляващите дружеството заедно управители, в който смисъл е чл. 626, ал.2 ТЗ. По така изложените съображения обжалваното определени за прекратяване на производството по молбата на Й. Ф. Ф.-П. е потвърдено като законосъобразно. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В приложеното към ЧКЖ изложение по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се навеждат като правни въпроси от значение за спора множество такива, които обобщено се свеждат до два: за възможността на единия от двамата управители на ООД да сезира съда с молба по чл.626 ТЗ, след като в търговския регистър е вписано, че двамата представляват дружеството само заедно и за приложението на чл.227 б от НК относно носенето на наказателна отговорност. Първият от двата въпроса е по правилността и отговорът, даден от въззивния съд, е напълно в съответствие с ясната разпоредба на чл.141 ал. 2 ТЗ и безпротиворечивата съдебна практика по въпроса. Вторият въпрос е несъотносим към настоящото производство. От изложеното следва, че не е налице основание по чл.280 ал.1,т.`1-т.3 и ал. 2 ГПК за допускане до касация. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение