Определение № 621 от 02.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 291/2026 г.
ВКСII търговско отделение02.03.2026 г.докладчик Иво Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. Б. Б. и на Е. Б. Б., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, на определение № 1952 от 22.07.2025 г., постановено от Апелативен съд - София по в.ч.гр.д. № 3421 по описа на съда 2024 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, в едноседмичен срок от уведомяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Мотиви
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. Б. Б., ЕГН: [ЕГН] и на Е. Б. Б., ЕГН: [ЕГН], двамата като законни наследници на баща им Б. Р. Б., ЕГН: [ЕГН], за отмяна на определение № 1952 от 22.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 3421/2024 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10-ти състав, с което е потвърдено определение от 17.04.2018 г. по т.д. № 1082/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, IV-2 състав, постановено по реда на чл. 390 и сл. ГПК във вр. с чл. 57, ал. 3 ЗБН, и с което е допуснато обезпечение на предявения от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу Г. К. З. иск за осъждането му да заплати при условията на солидарност сумата в размер на 26 686 287,22 лв. - обезщетение за причинени в качеството му на администратор имуществени вреди, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. Молителят поддържа основанието за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, след като извърши проверка по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира, че молбата за отмяна е недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол, което не е приложимо по отношение на всички актове на съдилищата. В приложното му поле са само определена категория съдебни актове: решенията, ползващи се със сила на пресъдено нещо (т. 1 и т. 2 на ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д. № 1/1977 г.) и определенията за прекратяване на производството, поради отказ от иска (т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). В конкретния случай атакуваният съдебен акт не е решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, нито е определение, с което делото е прекратено поради отказ от иска, поради което и не подлежи на отмяна по реда на посочения извънреден, извънинстанционен контрол, съответно - молбата за отмяната му на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд